*Никъде не го пише...*

    Не просто самовглеждане, а размисли за мен, хората наоколо и света, в който сме станали това, което сме. Разсъждения и анализи, които не че не знаем, а просто не казваме на глас. Припомняне и отрезвяване в обремененото ежедневие. Като пилешка супа за душата. Хапнете.

    Историята на едни хора в този свят и сега, които се учат да живеят според желанията на сърцето, повлияно от вируса на безхаберието. Знаем, че на Земята има два типа хора. Това не са ‘мъжете и жените’, те са заедно, едно, поне би трябвало. Различните видове хора се делят основно на две групи. Едната гради замъци, другата руши с лопатата. Едните – пазители на морала, другите в сянката му. Човек не струва много в сравнение с големите птици и зверове. Човекът е по-страшен от тях. По-страшен от зло куче и от гаден грип. Достатъчно е, че живеем от морето, а убиваме братята си... А представяте ли си, ако човек трябваше всеки ден да се опитва да убие и луната? Пък луната бяга. Ами представяте ли си, ако човек трябваше всеки ден да се опитва да убие слънцето? Добре че не ни карат да убиваме звездите. С късмет сме се родили ние.

    Колкото до ‘мъжете и жените’ – вчерашните мръсници днес са властни жени. Еманципацията ни уби. Остана ни кожата, в която живеем. Мъжете се превърнаха в балерини, а жените в боксьорки – хипотетично. Ясно е, че силата на жените идва от това, че нищо и никой не може да обясни природата им, както твърди Оскар Уайлд. Но мощта, за която аз говоря, независимостта, идва от къде? От това, че няма мъже? Не. От факта, че повечето жени се бием в гърдите, че сме силни, че нямаме нужда от нищо и никой, че можем и ще се справим. Така е, така стана. Децата си отглеждат сами, работят, някои повече от мъжете си. Чистят, готвят, перат, гладят, струват. Крушки си сменят – царуват. Разбира се, че има и такива мъже, които попадат на жена, на която й се живее и не знае защо е родила. Оставя детето и търси диря след диря. Изводът е, че ако няма мъже – сами сме си го направили (поне донякъде). По default сме виновни, както за повечето неща. Озъбената амбиция за самостоятелност води до болка без упойка. Нещата са ясни, няма мъже - жени. Би било хубаво да сме равни. Мъжете правят пари, парите не ги правят мъже... Жените раждат деца, децата не ги правят жени... Но нека оставим силните жени и слабите мъже, нека да преминем на *rock school academy. Момчетата и момичетата – морално изтощените искат неморално удоволствие.  Днес похотливата купонджийка е забавна докато не повърне върху обувките ти и не изпадне в кома. След това става досадна. Ама нищо. Младите днес знаем, че дори да сме в канавката, пак ще гледаме звездите. Относно момчетата, те определено имат по-малко изисквания към девойките. Достатъчно е да са с висока лична хигиена, нисък морал, склонност към разврат и със занижени критерии към отсрещния пол. Ама, гледана пу*ка с цел продажба е модерно. И така, докато не стане мътна и кървава.  Но нека да не превръщаме болката в ежедневие...

    Малко по-сериозно... Минаваме на по-леко казана, но отново груба реалност. За да бъдеш гей ти трябва още един. Педе*аст може да си самостоятелно. Та, мъже - не съдете другата страна. Опитайте се да я разберете. За момичетата с рошави коси и жадни сърца (браво, за което) - прощавайте на к*чките. Не забравяйте, че тази война е до живот и не е честна.

   Много сериозно... Не знам за глобалното затопляне, но по-страшно ми се вижда глобалното затъпяване. Любов и съвремие в цифрово изражение... Медиатизация на личността и любовта... Единственото, което притежават някои хора е дързост, смартфон и способността да спят до дванадесет на обяд. Родени да се самоснимат... Дам, красотата може да спаси света, но дотогава идиотите ще го съсипят. Наистина, много важен ден в живота ти е денят, в който си се родил, но все си мисля, че още по-важен е денят, в който си разбрал защо. Ако не си, потърси... Това да знаеш за какво ставаш сутрин и за какво си лягаш е сила. Не може да нямаш никакви проблеми освен нарцисизъм и антисоциално поведение. Ама, явно може. Вярно, няма правилно и неправилно, но е хубаво човек да има четири основни принципа на характера – сила, ум, емоция и дух. Овладееш ли ги си господар на вълните. Всички произхождаме от морето, но не всички сме негови деца. Колкото по-голямо е разстоянието между вълните, толкова е по-голяма следващата вълна... И имаме две възможности, както обикновено. Да се разбием в скалите или да се слеем с природата. След като не можем да покорим Живота, можем да станем част от него. Живот без редовно общуване с природата е половин живот... И пътуването доста често може да е по-хубаво от пристигането... Пътувайте.

   Бъдещето не е реално... Зад всеки наш страх ще намерим късмета си. Не е хубаво да позволяваме на вчерашния ден да заема времето ни в днешния... Само ако се научим да присъстваме във всичко, което ни се случва тук и сега, ще бъдем винаги щастливи. Ако се пуснем по течението, а не плуваме срещу него. Ако се оставим на непредсказуемостта, която дебне отвсякъде и не знаем какво ни чака. Ако се научим да съчувстваме вместо да обвиняваме... Ако приемем, че всеки човек има един ангел в усмивката и хиляда дявола в ума, ще бъдем по-спокойни и широко-скроени човеци. Само ако са ни достатъчни стари найлонови шорти и огърлица от мидени черупки, само тогава ще сме свободни. Свободата... нелепият звън на нашата цивилизация. Само лишените от нея знаят истинското й значение. Чувства като страх и любов са сила, която трябва да бъде проумяна, както сме проумели теорията на относителността. Това са феномени, които ни отключват и определят посоката на живота ни. Сили, които променят времето и пространството, формират представата ни за самите нас. Всяка пресечна точка, всяка среща предполага нова потенциална посока. Всеки човек влиза в живота ни с определена роля, а когато тя свърши, той си отива. Толкова е елементарно и няма нужда на никой да се сърдим. Всеки си изиграва ролята във филма и не всеки идва, за да остане. Просто е хубаво да се научим, че Животът и хората в него ни дават това, от което имаме нужда, което ще ни бъде полезно. Като с книгите – взимаш назаем това, което ти е необходимо. Ако има страх – преодолей го, защото страхът и паниката са две различни неща. Страхът помага да оцелееш като го превъзмогваш. Паниката те убива. Притихвай – няма спещни задачи.

    Винаги ще има бедни и богати. Богато надарени, бедно надарени. Богати в любовта, бедни в любовта... Винаги ще има хора като фантом появяващи се, за да ти припомнят кой си и да те свалят на Земята. Винаги ще има хора, уютни като дом, които като ги прегърнеш ще знаеш – у дома си. Основният проблем у човечеството днес е в очакванията, които имаме от всичко и всеки. Няма ли очаквания, всичко ще е наред. Замислете се. Ако нещо или някой Ви дразни, то е защото имате или сте имали други очаквания. А не трябва. Никой никому не е длъжен в тоз свят. Очакванията ни пречат да се наслаждаваме на сегашния момент. Ако ги премахнем до минимум, ще бъдем по-свободни, по-спокойни и по-щастливи. Целта е да забравим какво ни е наранило, но да запомним на какво ни е научило. Онзи, който сме като човек, да говори с толкова висок глас, че да не се чува какво казваме. Не е необходимо да даваме обет за мълчание, но запомнете – не чувствайте твърде много и не мислите твърде много. Понякога трябва да замълчиш, за да те забележат и да изчезнеш, за да те намерят. В момента, в който започнем да свръханализираме, това означава, че отдавна сме стигнали до отговора, но не искаме да е той. Просто е хубаво да знаем кога да спрем, защото думите са като стъклата... Премълчаваш – боли, проговаряш – кърви. Дума прави дупка...

    Не гонете призраци, не питайте, ако ще игнорирате отговора. Не бъдете безотговорни към сърцата на другите. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към Вашето сърце. Не търсете ‘под вола теле’... Все едно да се взираш и да търсиш синята точка в небето.

    Запомнете - две неща консервират  хората  – злобата и наркотиците. Не ги разбирам много тия работи, но знам, че трябва да сложиш край на нещо, когато боли. Не след това, защото ще боли повече... А всеки накрая се оказва някой друг. И след това, живи с говеда на полето пасем и ‘шерваме’ самотата. Но самотата не се споделя, защото, ако се сподели вече не е ‘самота’ и  накрая прахта в очите просълзява...

   В морето човек не се губи, а и островът е дълъг. Дайте си две седмици за въздух... Ако не можеш да се радваш на собствената си компания, няма да можеш да се радваш на никоя. Истината е, че човек не може да бъде победен. Да го превиеш  можеш, не и да го прекършиш. А Животът е прекрасница. Пази го.

   Хората не получаваме  заслуженото, а това, което си извоюваме и това няма да се промени. Не е важно какво се казва, а какво НЕ се казва на глас. В една наводнена земя из птичи поглед с причудливи серенгети и сборен пункт на мъртви души, има много самотни туристи и пушек, който гърми...

   Сузана Башева