*Грозната истина*

   Истината…висша ценност за мен! А за Вас? Знаете ли какво означава – Вашето утре да е Вашето вчера? Това е да държиш двата края на живота си, за да стигнеш по средата. Колко от нас обаче успяват? Може би малцина. Истината не е от скъпите вещи в този свят, но е от по-ценните и е вечна. Всъщност истина е, че на вещите не им пука за Вас.

   Започвам с една небезизвестна истина, че всеки човек лъже. Ако не е – ще. Ако човек не може да лъже, няма да познае кога го лъжат. Не става дума за непоправима лъжа, а за факта, че всеки някога за нещо, уж „благородно“, е излъгал. Да се спаси, да се уравновеси, да се прикрие, да заобиколи истината, да не нарани, да съхрани, да успее, да протака, да изглежда добър… Благородните лъжи са лъжи, които казваме, за да се чувства някой по-добре. Лъжите са като децата, грижим се за тях, защото са ни необходими. Всъщност има десетки причини да лъжем, но само една да кажем истината, грозната истина.

   Истина е, че ние сме българите на новото време. Не знаем наистина добре нищо за нищо. Работим, но като цяло не виждаме смисъл от това, а тези, които виждат са късметлии. Често спорим с телевизора и удряме шумно солницата в масата. Познаваме около една трета от гостите на собствената си сватба. Всяка втора девойка е в състояние да надпие почти всеки руски турист. За новогодишната вечер си купуваме няколко килограма експлозиви /да се знае, че има/. Смятаме, че да ни глобяват в градския транспорт като нередовен пътник е жестока несправедливост. Мъжете, които не могат да имат жените, които искат, за тях те вече са кучки. Само дето не знаят, че кучката е мацка, която напълно владее себе си. Ходим да гласуваме от време на време, макар по правило да смятаме, че няма за кого. Поне по осем години учим в университет. Когато някой разказва виц, който знаем го прекъсваме, за да разкажем края. Традиция си стана да живеем при родителите докато се оженим/ омъжим. Съвременният израз: „Опааа“ означава „Извинявай“. Всяко трето семейството е скарано или се съди с поне един от роднините. Слушаме най-новите албуми и гледаме най-новите филми преди да са излезли официално в България. Вярваме неимоверно във фразите, че „Много хубаво не е на хубаво“ и, че „Хубавите ябълки прасетата ги ядат“. Философията ни за живота като цяло се изчерпва с „Е*ало си е м*йката“. Във вестниците ни има интересни заглавия като: „Светът свършва днес. Подробности утре само в …“ ?!

   Живеем в епохата на идеите. Някои се трудят много, а другите си присвояват заслугите. Време, в което светът отива по дяволите, а хората в лудница. Епоха, в която „качественото месо“ се цени рядко. Години - не на най-умните, най-талантливите, най-хитрите, а време на най-постоянните човеци. Светът е място, където лесно с връзки постигаш успех, но трудното е да го задържиш, тъй като трябва да мислиш. А мисълта не всеки я притежава. Век, в който полът няма значение, а мечтите се купуват с пари. Доброволците са малко, а изискванията много. Едно време, в което почти всеки живее според прищевките на другия. Тук и сега, ако ни остане един ден живот, не знаем какво бихме направили. Това са едни години, в които се обича много, но не правилно.      Истината е, че сега най-добрите познавачи на разбити сърца са барманите и таксиметровите шофьори. Те са свидетели на битката между разума и сърцето, както и на факта, че най-често го отнася черният дроб. А на сутринта животът продължава…

   Момичетата днес се хвалят колко момчета тичат след тях. А дали знаят, че и във футбола много момчета тичат след една топка, но целта е само да вкарат…гол?! Дали някои девойки знаят, че като спиш с богат мъж няма да забогатееш?! И защо всички искат да подновяват нездравословни връзки?! Чудно време! Време, в което любовта е назаем, писателите под наем, а хората са ходещи хладилници, при това празни. Епоха, в която мъжете не правят разлика между колата и жената, а някои правят и тя свършва с износването на тампоните…на колата. Един безумен трафик, където неделните шофьори са в седмичния график. Тук и сега, липсват символ на интелигентния сексапил и символ на емоционалната интелигентност. Защо? Защото вече няма момичета с разхвърляни коси и жадни сърца. Има девойки, че и жени, които си купуват лъскав клин, слагат тигров сутиен, изливат си половината фон дьо тен върху надраната физиономия, слагат оранжевия руж, малко вафли, не на място – в стомаха, а в косите и така стават „дами“. И после имат един проблем. Спят с непознати. Основата е в това, че те са непознати. Истина. Грозна истина.

   Днес нищо не струва повече от действителната му стойност. Цената на истината е голяма, но никой не казва, че изборът е лесен. Важното е, че си заслужава, защото все още едно от най-трудните и силни качества е да умееш да мислиш за себе си. На глас. Истината е, че е по-добре да говориш, да крещиш. Мълчанието е истинско престъпление, особено в свят като днешния. Така, както мълчанието на една жена, която има какво да каже е оглушително. Когато си верен на себе си, казваш истината и то на глас, тогава няма да имаш врагове вътре в себе си. А, който няма враг отвътре, няма и отвън. Същото е и с дразнителите. Дразнителят съществува докато се дразниш. Спреш ли – той изчезва.

   Истината е, че когато човек е млад си мисли, че може да се изхожда навсякъде. Но трябва да се внимава къде се ходи…до тоалетна, защото птиците на баланса неизбежно ще се изходят отново във Вашия двор. А с колко хора е така… Мислите са им изписани на челото като субтитри. От доверчивост, наивност и понякога наглост – иска им се да ни извадят очите, но всъщност ни изписаха веждите!

   В днешно време, всички караме депресията си на крак, че нямаме време и възможност да се затворим вкъщи. Истината обаче е, че би било добре да бъдем като водата по време на депресията. Когато някой ни пореже, направи резка върху /във/ нас, като водата да сме. За секунди да изчезва, а не като пясъка да чакаме някой да мине, да заличи резката или като камъка да си остане вдлъбнатина завинаги. Грозната истина е обаче, че сега повечето хора са като пясъка или камъка. И искат отмъщение, а когато не влагат чувства в отмъщението, им е най-сладко.

   Сега се иска от младите да прекарат от четири до осем години в изучване на науки, но никой не ги обучава какво да правят с това познание, след като го придобият. Истината е,че най-добрият университет е животът. А да живееш е изкуство. Хората, които се заемат да допринесат с нещо на човечеството чакат стотици години след смъртта си, за да получат признание. Истината е, че от неуспехите човек се учи повече, отколкото от успехите. Личността е най-близко до успеха след провал. Провалът е зов и един вътрешен подтик за нещо ново. Сега сме във време, в което парите са мерило за успех. А това редно ли е? Така ли е? Какво знае всъщност един човечец за самия себе си в тази джунгла без компас, ако няма навигация?! Това е истината, че трябва да има поражение, за да се превърне в победа. А най-лошата човешка болест не е друго освен нерешителността. Да вземеш решение, означава да помислиш. Да рискуваш, да направиш избор. Ако се провалиш, това е маскиран провал, който ти дава право на нов шанс и те приближава до успеха. Именно спешните, неизбежни ситуации принуждават хората да мислят. Добре, че ги има. В крайна сметка, за да разбереш нещо, трябва да го почувстваш. Бъди на своя кораб капитан, защото духът надвива страха. По-добре да грешиш, но да бъдеш щастлив, отколкото винаги да си прав и нещастен.  Бъди един добре балансиран ум. Нощта винаги следва деня и винаги е най-тъмно преди зазоряване. Грозната истината тук е, че никой вече не прави ревизии, а трябва! Един път в годината е хубаво да си правим ревизия на самите нас, за да знаем къде сме.

   Във всяко стадо има мърша. Животът е кучка, да. Трябва да сриташ няколко з*дника. Но има и друга страна на монетата. По-добре е да говориш, отколкото да мълчиш! Все още музиката е по-силна от порното! Любовта не се търси, тя се създава! Истината е висша ценност! Никога е повече от рядко! Всички сме в самолет, а животът е сложен и опасен. Пътят до долу е дълъг затова и никога не може да сме много облечени или много образовани. Четете! Четенето дори на автобиографията на някой раздвижва невроните. Не съдете книгата по заглавието. Емоционален капитал е необходим, за да имате претенции. Ако не Ви пречат ръцете, действайте! Ако не Ви пречат краката, стъпвайте по-често!Ако имате брада, решете си я! В известен смисъл, нищо няма смисъл, затова не чакайте никой и нищо.Усещайте се кога да започнете и кога да спрете. Знайте, че няма по-висок човек, от този, който се навежда да Ви помага. Хората ще продължават да умират, дъждът ще вали, когато сте си измили колата. Та, единственото, което може да контролираме са собствените ни избори. Целта не е да премахнем напълно невежеството, продажността и алчността, а да ги сведем до минимум.

  Така, както все по-рядко срещаме човек с нетрадиционна трезвеност, така човек вече умира не, когато иска, а когато може. Една епоха на шантави хора, свободия, в която няма перфектни намерения, а само перфектни мерки. Изобилие от импланти – в гърдите, в главите. Време, в което докато хората си боядисват косата и карат пети пубертет, светът се разпада.

Сузана Башева