Ти си този, който казва: „ Не си струва
човек да живее в тази държава“. Няма да си струва, когато важното за нас не е
важно за тях. Когато липсва „От хората за хората“, когато липсват „Пазители на
традициите“, когато чалгата замести фолклора, само защото е модерно, заради
къдрици и силиконови певици. Няма да си струва, когато всеки ден виждаш как
покрай сухото гори суровото… Заедно с виновните страдат и невинните. Да, не си
струва човек да живее тук, но при сегашното неразбиране на живота. При днешното
разделение на народа. Днес българинът повече се тревожи да не губи неща, отколкото
да печели неща. Емоционалните ползи работят по-добре от рационалните. Сблъскваме се със социални, битови проблеми
ежедневно, след което си скубем косите непотребно. Непотребно, защото никой не
разбира за нашата драма от днес, тъй като сме свикнали да мълчим, даже с финес.
Кой си ти Българино? Ти си примирен патриот, изнервен от заплатата,
която все не стига да живееш нормално. А, ако успяваш да преживяваш прилично,
то работиш часпром, санкционирайки здравето и семейството си. Не излизаш да
протестираш с полицията, защото не искаш те да взимат 20 заплати от твоите
данъци. Обвиняваш ги, че имат нелепо поведение на пътя, криейки се в храстите,
липса на гражданска съвест и съзнание, но в същото време успокояваш нервите си
карайки с 200 по магистралата, не спираш не пешеходна пътека, минаваш на жълт
светофар, качваш се зад волана пийнал и след това им се молиш да вземат да се
почерпят, вместо да ходиш да си платиш акта за нарушение.
Ти си този,
който гледа новините вечер, възмущава се, че учителка е облепила устата на
дете в неравностойно положение с тиксо и
все още работи като възпитател, но се лекуваш само гледайки през телевизора, с
ракия и салата.
Ти си този,
който се просълзява, когато един баща на две прекрасни момчета в рамките на
няколко месеца губи жена си и дома си, и нито кметът на града нито общината им
обръща внимание първият един месец, защото това се случва не преди, а точно
след изборите. Нямат вече време и полза да помогнат на един българин в беда. И
какво се случва сега? Ти Българино им помогна. Децата имат обувки, имат якета,
имат раници, учебници, ходят на училище, защото си добър. Защото може да нямаш
доверие на държавата, но имаш вяра в доброто, все още.
Българинът е
интересна и противоречива личност. И няма и дава. И иска и не му стиска. Обича
неприличните предложения, но му липсват дръзновения. За българина най-добрият
антидепресант сега е добрината. Трудно му е да бъде идеалист, защото е загубил
невинността си. Българинът бузи за шамари вече няма! Властта е променила
красотата му. Българинът трябва да разбере, че в нещастието няма нищо благородно
и че можем да бъдем изключителни заедно, вместо обикновени поотделно.
Къде живеем
ние, българи? В една малка и красива, но покварена държава на умишлени куршуми
и последователни луди, които ни тормозят и те не знаят вече защо. Объркани хора
с несъответстващи професии. Тук, в загубения Рай, хората сме вече други.
Толерира се бащинията и фалшивата скромност. Фирмите се мислят за повече от
клиентите си. Всички са били навсякъде и разбират от всичко. Всеки може да ни
управлява и никой не е последен. Съдят те по това какви цигари пушиш, как си
облечен и от каква кола слизаш. Не ги интересува какво можеш и какво знаеш.
Важното е, че за тях не си удобен. Ако
имаш мнение и го изразиш на глас, никому не си нужен вече. Поради усмивка,
характер и присъствие на самочувствие ти не си добре приет. Тук сякаш е и раят
и адът. Сякаш времето е спряло. Още цари отминалото време. Българите сме като
глина в ръцете на управляващите ни. Моделират ни по свой вкус. Тълпа на суетата
и кавгата.
Абе, да се
молим на Бога, че всички ние се молим в България. Тук има около три хиляди
църкви, но и този брой църкви не са в състояние да спасят българина. Замисляли
сте се, че всеки български дом трябва да бъде българска църква. И не
свещениците, а майките и бащите ни пазят и се молят за нас всеки Божи ден!
Средно 90
години живот. Това са 365 дни x 24 часа = 8.760 часа x 90 години = 788 400 часа живот.
А ние го изхарчихме…
Българинът е
устата, която се моли всеки ден и ръката, която помага всеки ден. Само дано
разберем, че за да вървиш, трябва да тръгнеш. За да имаш, трябва да даваш. От
сивото в главата зависи цветното в живота ни.
За разбитите
ни мечти, рухналите надежди и празните ни копнежи. За любовта, дружбата,
братството и доверието ни. За предателството, измяната и отричането ни. За всичките
ни волни и неволни грехове. За богатството и бедността ни. За почернените ни
души и големите ни сърца.
За
недосегаемите българи в забравената България…
Сузана Башева
