*А ти какво прави тази седмица?!*

   90 години Живот (хипотетично)! Това са 365 дни x 24 часа = 8 760 часа в една година. Умножено x  90 години =  788 400 часа ЖИВОТ (Амин!)  А ние го изхарчихме…

   Сметнете, ако искате, на колко години сте сега и грубо колко Ви остават.  Сметнете часовете, за да имате по-ясна представа до къде сте. Като имате предвид, че всъщност изобщо никой не знае кой за колко време е тук и там!  После вижте отново заглавието…

   Повечето дни през годината са обикновени. Започват и свършват без да оставят спомени. Повечето дни нямат влияние на развитието на Живота. Години наред хората чакат Животът им да се промени, а през цялото това време Животът чака те да се променят. Един от многото парадокси в света. Хаосът е вътре в човека,  понякога градът му е забранен,  в него има дупка от куршум, но и смях в тъжен ден…

   Ако не си щастлив и чакаш – какво точно чакаш и защо си го причиняваш?! Нима знаеш колко ще живееш, за да можеш да си позволиш да седиш и да ближеш рани?! Нима можеш да си позволиш да се отдадеш на апатия, бездействие и обсъждане на чуждите животи?! Нима имаш цял Живот, за да вземеш решение да рискуваш?! Имаш момента – тук и сега, имаш настоящето и би било по-полезно да мислиш 5 минути напред, а не 5 години, защото не познаваш утре, а плановете се променят през два часа.

   Кой си ти българино?!  Устата, която се моли или ръката, която помага?   Ти си този, който често казва: „ Не си струва човек да живее тук.“ .  Може би не си струва човек да живее, но при сегашното неразбиране на живота. А щом не си струва, измени живота си.  Ако едно място не ти е приятно, смени го, иди на друго. Ако тук не те обичат, открий любовта  другаде. Като обиколиш цялата Земя, все ще намериш едно място, което е определено за теб. Има българи, на които не им е отредено да живеят в България. Други са италианци, но намират Живота си в някое друго кътче на света.

      У българина има един елемент, който руши. Той, където и да спре, възрастен или млад, ще извади ножа и ще вземе тълпата да я прободе. Някой дърво ще накълца, някой камък ще хвърли, друг пък боклук ще натрупа. Знаете как, ако отидете на разходка в гората, едно от основните изречения е : „Как може?!“ . Та, това сме ние българите – хора на действието.   Кой си ти  българино?! Ти си още отчаян, апатичен, примирен, оплакващ се, но за сметка на това и работлив.  Въпросът е докато почнеш да правиш нещо и никога даром! Освен това е хубаво винаги да имаш стимул и ако може никой да не ти се пречка.

   Ти лесно се приспособяваш навсякъде. Тук, в България, си упорит, а навън – гъвкав. Ти си българин и си част от този свят, който е с краката нагоре. Свят, където има престъпления, убийства, нехайство, с които се парадира. Свят, в който тази седмица се чудиш в кой бар да отидеш, а другата в коя църква да запалиш свещ. Едно красиво, но покварено място, където баща убил сина си, майка родила и оставила бебето си в контейнер, свещеници  събират „дарения“, жени се продават за едно, две питиета. И как не, ако това е цената на свободата?!  Да, това го има по целия свят, но  всеки трябва да се интересува там, където е той какво се случва и, ако не му харесва, да се бори за някаква промяна или да търси себе си другаде.  Свидетелства за ненормалното устройство на битуването в България са всички институции, като се започне от здравноосигурителната, медицинските услуги и се свърши там, където „Съединението прави силата“…  Какво ни трябва, за да живеем спокойно, смирено и като бели човеци? Малко човещина, строги закони, истина и праведно отношение. Разбира се и борбен дух.

   От всичко казано дотук, преценете сами – кои сте Вие и как харчите Живота си. Няма лоши и добри хора, има просто човеци, които имат в себе си и добро и зло, така както има и мрак и светлина. Всичко в този Живот е равностойно, но дали ние така разбираме нещата е отделен въпрос. В крайна сметка понякога дори мракът се предава и отстъпва, когато запалиш свещ… Няма хубави и грозни места на този свят. Има просто различни и все прекрасни. Целта е да избереш това кътче, в което така ще живееш, че накрая като те попитат: „Кой си ти?  А какво прави тази седмица?“, да можеш да отговориш: „Аз съм българин. И съм ръката, която помага…“.

   Запомнете – както е отдолу, така е и отгоре. Където и да сте, какъвто и да сте, каквото и да имате – винаги ще Ви липсва нещо. Просто така сме устроени. Човек е свободен, когато се опитва да контролира единствено и само себе си, а не другите. Никой за нищо не Ви е длъжен в този Живот. Дори родителите, да. Сами избирате пътя, посоката, целта и мисията в Живота си. Ако нямате мечти, създайте си. Недейте да бъдете изтънчени, глупави безделници.  Научете, че  Вие работите за света, не той за Вас. Така без да имате очаквания ще получите това, което Ви се полага. Правете това, което Ви се отдава, така никога няма да сбъркате. Ако можете да живеете с провалите в Живота, които са част от нормалния начин на пребиваване, ще можете да живеете и с чудните му моменти. Не си създавайте малка, мръсна тайна и не търсете това, а създайте една голяма въпросителна, побъркваща до реторичност.

   Приемете (за по-добър сън),  че някои неща просто са такива… Едно семейство например, се разваля отвътре навън. Не обратното. Който и да се появи. Просто хората са такива каквито са и това, че след известно време виждаш друга част от същността им не означава, че някой има вина. Всъщност и на бухала идва време, в което  му омръзва да яде мишки и преминава на риба… Това е само избор, завой на магистралата, който шофьорът избира дали да направи. А, ако завие - от тук нататък пътят не е Ваш и трябва да смените посока. В този ред на мисли, престанете да се притеснявате за черна котка на пътя. Ще ви вълнува, ако сте мишоци, но вие сте друг вид.  Друга истина за спокойна нощ – умението да уважаваш всякакви убеждения, особено ако са несъвместими с твоите, е достойно за похвала и това е пътят към смирението.  Истината е, че в момента, в който приемеш нещо твърде лично – ти губиш. Колкото по-бързо си зашлевиш шамар, толкова по-песен ще става Животът ти. Кой е най-горчивият ти „хап“? Спомни си, вземи го, сдъвчи го, приключи го!

   По този повод,  за човешките взаимоотношения… Знаете ли защо е страшно да се обвържеш в днешно време? Защото в момента, в който го направиш Животът ти става реалност, не е съвкупност от планове, които в илюзията си, мислиш че можеш да контролираш. Не е това, на което си се надявал. Истински е! За Любовта… ще пиша друг път. Но това, което сега ми идва да споделя е, че определено има хора… боси по асфалта. Има други, за които Любовта е… два чифта развързани гащи и това им е напълно достатъчно. За мен има два вида Любов. Тази, която е независима от хора и обстоятелства. Без значение заедно ли сте, не сте ли, далеч ли сте, близо ли, приключили ли сте, не сте ли… Това е истинската безусловна Любов, която е завинаги! Тази, която ти е дала толкова много, всичко наведнъж, че не искаш, не опитваш да забравиш. Другата Любов е прецизираната, която е именно да обичаш в конкретни обстоятелства, които ако се разрушат и тя ще изчезне. Не защото не е истинска, а просто не е завинаги. Лесно е. Има веднъж в Живота момент, в който ти разклащат Земята, а в останалите - човек става бдителен. А бдителността е полезна за душата. Тоест - тази /втора/ Любов е дълго чакана и доста по-обмислена. Което я прави част от плановете ти, които обаче не винаги са успешно завършени, защото плановете се променят през два часа…

   Не се оставяйте ситуацията да Ви провокира и повлича. Изчакайте подходящия момент да кажете или направите… Приемайте неприличните предложения, защото благодарение на тях ние се чувстваме живи. Загърбете предразсъдъците си и започнете да живеете истински. Намерете си някой (ако нямате), който да Ви кара да виждате нещата различно и да бъде стимул, не пречка. Някой, който въпреки че няма пари, ще Ви заведе на казино. Купете си спомен, като си вземете  билет за някъде… Създайте си колекция от моменти, които Ви карат да се чувствате живи, защото имаме 788 400 часа ЖИВОТ (максимум).  А в действителност може би доста по-малко…

   Трите любими думи – Благодаря, Извинявай и Обичам. „Те“ е четвъртата любима… Казвайте ги и нека да е от сърце. Не забравяйте, че и учителите имат учители и се радвайте, че стените не чуват, а бутилките не говорят. Дори тухлата иска да се превърне в нещо, затова действайте. А когато сълзите Ви нямат адрес, пазете ги за себе си…

   Не харчете Живота си. Тоест – когато ситуацията за Вас е абсурдна, бъдете далеч от кавгите и тълпите, гледайте себе си. Когато получите рядък и ценен коментар от мъж/жена – оценете го, подарете усмивка. Вселената позволява на сърцето да порасне по-голямо, точно след като е преминало през голяма болка, затова не търсете вината в себе си или друг, бъдете благодарни, че сте чули, видели, разбрали. Използвайте пясъка за въргаляне и замъци, а не да си заравяте главата.

   Какво ще направите, когато всичките Ви мечти се сбъднат? Пожелавам Ви един Живот да не Ви стигне за всички! Не се заблуждавайте, моментният шок се понася по-добре със свити колене… Ако в работата Ви драскат колата, а в квартала Ви плюят в краката – осъзнайте се! Грешката е във Вас и със сигурност е поправима. Когато не можете да управлявате събитията, оставете те да Ви управляват, което не означава да сте безхарактерни празноглавци, а да се отпуснете в ръцете на Живота. По течението. Запомнете! Човек се променя поради два фактора в Живота – или е научил много или е страдал много. А може и двете накуп, така че не съдете хората. Гледайте себе си. Разберете – полу-знанието и полу-бременността са невъзможно състояние. Или знаете или не. И не се сърдете на никой, защото да сте прави само в очите на заспалите не е добре за будните . Нали знаете, че ние хората не сме моногамни лебеди, а акули – хищници. Вечно се гоним.  Ако си гледате в краката, падащи звезди няма да видите…

   Има истории, които, за да се разкажат, трябва да се заслужат. Затова, ако мислите, че си заслужават – борете се. Любовта не е като Дядо Коледа… Колкото и да сте разочаровани и невярващи… има я! На въпроса, който всички получаваме често: “Какво стана?“ - правилният отговор е… “Каквото винаги. Животът.“

   А ти какво прави тази седмица?! Откри ли нещо ново? Подари ли на някой усмивка? Направи ли това, което искаш? Отиде ли там, където желаеш? Обади ли се да чуеш любимия глас? Каза ли на някой „Благодаря“, „Извинявай“, „Обичам те“? Каза ли на някой истина за нещо? Направи ли един човек по-щастлив? Подари ли близалка на дете? Купи ли хляб на бездомен? Взели цвете на жената до теб? Заспа ли поне една вечер удовлетворен?

   Не винаги трябва да губите това, което имате, за да получите това, което искате…

   Животът не се повтаря! Пожелавам на всички нас – свобода в очите, сила в думите, твърдост в характера и любов към Живия Живот!

   Последна минута… А ти какво ще правиш другата седмица?!

  Сузана Башева