ЛЮБОВ

Имаш само това, което казваш на хората. Ако не казваш това, което ти е в душата, няма да има на какво да стъпваш. Затова ще бъда откровена до болка и разказваща себе си.

Представи си, че се носиш по морето, което е тихо, но дълбоко. Носиш се по течението и изведнъж намираш пристан. Съзираш го и почти мигновено това място там ти харесва и решаваш да останеш за известно време. За малко уж. Дни и нощи се сливат и изведнъж осъзнаваш, че е дошъл момент, в който дните са се превърнали в месеци, а те в години. Разбираш, че си забравил дори за къде си тръгнал преди време. Не за друго, а защото ти харесва там, където си. Просто разбираш, че това е твоето място. Това е Любов.

Знаеш ли, че Любовта е невидима? Невидима, защото тя прави онези малки чудатости за всеки един от нас. Малки вълшебства като това да изпиташ страх, приятен страх да не загубиш тази любов. Да изпиташ благодарност, че имаш тази любов, че правиш някого щастлив всеки ден, чудото да се чувстваш спокоен всеки един ден, защото знаеш, че имаш любов. Споделена, страстна, истинска. Чудото, че никой не знае до кога ще продължи. Уважението към нея и малкото време, което ни дава…

Пред Любовта се немее. В нейно присъствие, седиш тихо. Като се случи влизаш на пръсти и си взимаш един стол и сядаш да я изслушаш, защото тя има много какво да ти каже… Тя ще те научи как да бъдеш себе си, как да се будиш с усмивка всяка сутрин, как да я придърпаш вечер към себе си, за да й е топло. Как да настръхваш под кожата, как да я вдишаш дълбоко. Тя ще промени ритъма на сърцето ти. С нея ще потънеш вдън земя. Тя ще ти помогне да надникнеш на места, на които не си помислял да отидеш. Да разбереш смисъла на човешкото съществуване, а имено – човек да бъде нужен някому. Да се чувстваш необходим и да бързаш за някъде, да носиш нещо за някого. Да знаеш, че те чакат, че не си излишен на този свят. Да знаеш, че ти си целият свят за някого.

Срещал ли си някой, който да те усеща? Някой, който е бръкнал в най – дълбокото и е изкарал най-страшното? Някой, пред когото може да бъдеш себе си. Без страх. Някой, с който може да говориш, може да мълчиш, да крещиш. Някой, чието съществуване там някъде ти е достатъчно. Някой, който е уютен, който е доверие, който е там. Знаеш просто, че го има. И това е всичко. Това е Любов.

Любовта е освобождаваща, а привързаността е контролираща. Именно един от най – красивите моменти е онзи, в който си пуснал цялото си минало и си го оставил там. То вече не ти тежи, няма роля в настоящето ти. Имаш волност и точно тогава можеш да усетиш напълно свободата си. Когато имаш тази Любов. Чиста, неподправена, бурна, взимаща, но повече даваща. Осъзната Любов. Да обичаш като дете – безрезервно, безкористно, отдадено, смело, вселенско, гигантско, наивно. Това е Любов.

Ако си влюбен в силна личност, ти си богат. Защото това е едно от най – емоционално задоволяващите, умствено стимулиращи и духовно поучителни преживявания в нашия живот. Да обичаш силен мъж или жена е подарък, който никога не трябва да бъде изхвърлян, а трябва да се приеме с всичките му така наречени „несъвършенства“. Такава Любов е рядък скъпоценен камък, съществуващ в ограничени количества. Да се влюбиш в човек със силни морални устои, непоколебимо поведение и емоционална сила е достойна емоционална инвестиция с безкрайна възвращаемост.

Да си човек поначало е болест, която изисква малко упойка. А доста често в живота, твоята отрова е твоето лекарство. И единственият начин да се излекуваш е да се довериш. Всъщност Любовта е единственото нещо в този свят, което премахва всички болки и ни кара да се чувстваме живи. Любовта е извисяване на обикновеното до необикновено.

Не е трудно човек да се влюби. Трудно е да съхрани любовта след това. Затова една Любов променя света ти, ако е различна от всички останали. Това, което я разболява е гневът от загубата й. Но всъщност само тази Любов може да отпрати гнева. Тя затова е дошла при нас. За да ни излекува. А най-важната връзка е тази, която имаш със себе си. Това е и най -важната ти Любов. И тази Любов изисква постоянно участие. Тя те променя всеки ден, учи те цял живот, живее веднъж, а междувременно ти помага да се научиш да обичаш правилно, свободно и волно.

Любов е, когато ароматът на даден човек пробужда приятни спомени и подсъзнателно изпитваш сигурност в негово присъствие. Любов е , когато има смисъл в историята ви. Когато има поука, когато има болка, когато има истина. Любов е да трупаш, докато даваш. И така, както няма по-хубав секс от непланирания, няма по-истинска Любов от тази, от която бягаш. Точно тази, която е най- силното, емоционално и болезнено изживяване до момента. На моменти даже нетърпима. В крайна сметка, за дълго винаги остава само това, което трогва сърцето на хората.

Нали се сещаш за онези моменти, които знаеш, че ще помниш цял живот, още докато се случват? Това е Любов. През повечето време тя не се нуждае от думи. Усещаш я. И винаги можеш да намериш причина да се откажеш или изплашиш от нея, но ако не го направиш, можеш да останеш там и да бъдеш щастлив. В крайна сметка щастието е умението да надхитриш съдбата, защото животът изначало не е предназначен да бъде лесен. Хубаво би било да уважаваме трудностите, защото те са безкрайно градивни. А и „трудността“ опира основно до нагласите ни. Трябва да имаме силата да променяме нагласите си, за да посрещаме Любовта и „трудността“ й с отворени обятия.

Нека не забравяме, че няма пряк път към щастието. Препятствия винаги ще има в Любовта, тъй като идва момент, в който тя трябва да бъде „проверена“. И ако свържеш точките от миналото, ще разбереш, че всички събития са част от някаква цел. Някакъв по-голям план за теб и твоята Любов. Разбира се, че няма нищо случайно. Единственото, което му трябва на един човек да бъде щастлив (освен здраве) е вечер – любов, сутрин – уважение.

Да обичаш означава да обичаш човекът такъв, какъвто е и какъвто ще стане, докато минава през живота. Да даваш, без да искаш. Като кажеш, че ще се обадиш – да се обадиш. Като кажеш, че ще дойдеш – да отидеш. Да те има. Да оставиш всичко да ти се случва – любовта и тъгата. Да ги прегърнеш и да знаеш, че ще мине.

Няма по-хубаво нещо от това, да обичаш някого, който те обича и уважава също толкова. И никой не трябва да бъде идеален, за да бъде обичан. Това е толкова погрешно и отровно за самата Любов. Няма идеални хора, няма идеални Любови и така трябва да бъде. Самите „несъвършенства“ са красотата на всяка история и именно те липсват след това. Трите най-трудни неща в този живот са да се довериш, да простиш и да продължиш. В живота на всеки трябва да има постоянни и временни неща. Нека временни са трудностите, а постоянна да бъде Любовта, ръка за ръка.

Любов има всяка смислена жена с опит, която носи белезите на миналото си. И всеки смислен мъж с опит, който носи тревогите за бъдещето. Но Любовта е сега. И не е толкова важно колко силно може да те обича един човек, а колко дълго. В първата любов човек търси съвършенството. В последната – истината.

Всеки има някого, когoто няма… И всеки копнее да докосне някого, особено, когато го е чакал твърде дълго време. Добри мисли, добри думи, добри дела – това е Любовта.

Изчезни в човека, който обичаш. Отпусни се. Прости и помисли…

Добре, че грешим, за да разберем кой ни обича. Добре, че прощаваме, за да разберем кого обичаме ние.

Много думи разпилях. Късах струни с глас…

'Обичайте навреме.

След време, няма време.'


Сузана Башева

„Бележки на салфетки“ От един болен баща към скъпата му дъщеря

Гарт Калахан е на 44 години, когато е бил диагностициран с рак три пъти от ноември 2011 до 2016 година. Той има съпруга на име Лиса и дъщеря на име Емма. Именно дъщеря му е източник на тази човешка, вдъхновяваща история за живота, борбата с него и най-вече за посланията на един баща към неговата дъщеря…

Изплашен, че може да не доживее абитуриентския бал на дъщеря си и изплашен,че може да й липсва, когато най-много има нужда от него, Гарт започва да пише бележки на салфетки на Емма. Това е неговият начин всеки ден да й показва, че я обича, че я подкрепя и че се гордее с нея.

Докато се борят с болестта, тези кратки бележки придобиват особена важност и смисъл, който ще остане завинаги. Всяка една дума написана върху салфетките, които Гарт й поставя в плика за обяд всеки ден, е завещание до неговото дете.

Може би най-съкровеното послание на тази история е колко малко е нужно, за да зарадваш близките си, за да се сближиш с тях. По един изключително простичък начин да покажеш на хората как нещо малко може да придобие голям смисъл. Един зов за събуждане. Да споделиш чувствата си.

Представям Ви част от 826 – те салфетки на Гарт Калахан, които никога няма да са достатъчни за Емма, но за нас може би…

„Най-значими са дълготрайните връзки, които създаваме. Това е цялата философия.“

„Скъпа Емма, понякога, когато имам нужда от чудо, поглеждам в очите ти и осъзнавам, че вече съм създал едно. С обич, татко.“

„Ако Господ ти изпрати камениста пътека, дано ти даде и здрави обувки.“ Ирландска поговорка

„Скъпа Емма, всеки, който мисли, че слънчевата светлина е истинско щастие, никога не е танцувал под дъжда. С обич, татко.“

„Знаех,че трудните моменти в живота се случват, когато трябва да научиш нещо важно или са необходими, за да те насочат по пътя към нещо велико. Ако успееш да приемеш този факт, можеш да преживееш всичко.“

„Винаги изглежда невъзможно докато не се направи.“ Нелсън Мандела

„Винаги ще дойда да те прибера. Позволи ми. Без да задавам въпроси.“

„Ако не харесваш нещо – промени го. Ако не можеш да го промениш – промени отношението си към него.“ Мая Анджелоу

„Скъпа Емма не е важно какво точно правиш в живота, а кой е до теб и как променяш света. С обич, татко.“

„“Нормален“ е режим на пералнята. Бъди невероятен.“ Неизвестен автор

„Слушай сърцето си! Така винаги ще знаеш верния път. Да вземеш правилното решение е лично твой избор.“

„Падни седем пъти. Стани осем.“

„Ценното на емоциите е в това да се споделят, не само да се изпитват.“ Саймън Синек

„Пет важни неща, които трябва да запомниш:

Винаги използвай качествени продукти.

Не бързай.

Давай най-доброто от себе си.

Слушай.

Говори.“

„Рискувай или остани завинаги само с мечтите си.“ Хърб Брукс

„Не се моли за лесен живот. Моли се за сила, за да се справиш с трудния.“ Брус Ли

„Самият ти си достатъчен. Няма какво да доказваш на никого другиго.“ Мая Анджелоу

„Не спи, с когото и да е. Искам да обичаш. Искам да имаш увереността да уважаваш тялото и душата си. Контролирай се.

„Не е нужно животът да е перфектен, за да е прекрасен.“Анет Фуничело

„Животът е прекалено кратък, за да работиш за кретен.“

„Бъди дъгата в облака на някой друг.“ Мая Анджелоу

„Това, което правиш днес може да промени всички следващи дни от живота ти.“ Зиг Зиглар

„Научи се да прощаваш. Всички ние се нуждаем от мир, а прошката ни позволява да се отърсим от болката. Прошката е въпрос на решение, също както много други постъпки в живота ти. Ти решаваш.“

„Сещаш ли се за всички неща, които искаше да направиш? Отиди и ги направи. С обич, татко.“

„Когато пораснеш, ще откриеш, че имаш две ръце. Едната е, за да помагаш на себе си, другата – да помагаш на останалите.“ Одри Хепбърн

„Или напиши нещо, което заслужава да бъде прочетено, или направи нещо, което заслужава да бъде описано.“ Бенджамин Франклин

„Скъпа Емма, ако можех да ти дам едно нещо в живота,щях да ти дам способността да се виждаш през моите очи. Само тогава ще осъзнаеш колко си специална за мен.С обич, татко.

И така… в живота на всеки трябва да има постоянни и временни неща. Би било хубаво постоянните да бъдат – любовта, комуникацията, обаждане по телефона, споделяне на потиснатите чувства, написване на онази бележка. А на временните – да не обръщаме толкова голямо внимание. Животът е временен, но пък тази история и посланията й са завинаги.

*По действителен случай...*

Коя си ти? Същият човек, който си била винаги.

Ако ме бяхте питали преди три месеца щях да имам готов отговор. Но Паник Атаката дойде посред бял ден, отнесе главата, въздуха, деня ми и разруши моята увереност.

Преди бих казала, че губя себе си, когато не съм на път и не откривам нови емоции. Но това беше преди. Сега може би истината е, че изчезвам, когато съм тук и съм тук, когато ме няма. Тя е такава. Обърква те. Замайва те. Не знаеш къде си, защо си и най-вече какво по дяволите се случва. Нейно величество – ПА

При Паник Атака всичко се случва за секунди, но на забавен каданс. Удължаването на драматичния момент е осезаемо. Виждаш всичко толкова ясно, но отражението на самия теб се замъглява. Отклоняваш се от образа си. Сякаш всичко изглежда различно. Дори косата на главата. Сякаш дните минават без теб. Сякаш вървиш срещу себе си и разумът ти крещи, че трябва да обърнеш. Е да, но в един момент, воланът свършва, завоят не. Пулсът се ускорява, крайниците ти изтръпват, настръхваш отвътре, дланите се потят, дишането е сложен процес… и така докато не отмине. Времето е относително. А, когато отмине, ти си скован получовек с нервен стомах и ти се гади. И така около два,три дни.

Истината е, че нищо не си отива от нас докато не ни научи на това, което трябва да знаем. Всички знаем закона за промяната. Историята се повтаря докато не си научим уроците на живота. И пак и пак. От тук идват въпросите - Защо се случва това с мен? Защо сега? А от там следва да изживееш въпросите, защото животът ще ти поднесе отговорите. Бягството от ирационалните ти страхове не е решаване на проблема, а започването отначало е пълна илюзия. Просто трябва да го приемеш. Да дишаш дълбоко и да спиш пълноценно. Без надежда,че се е случило само един път, защото надеждата е опасно нещо. Понякога може да те влуди.

Самият живот е крушение на плановете ти. Мечтаеш, сърцето желае и изведнъж облаци надвисват мрачно и променят прогнозата ти. Не, че си изгубил разсъдъка си. Само малко си изгубил посоката. Може би всеки се е чувствал така някога. Всеки иска да бъде разбран, да бъде усетен. Може би, ако знаехме какво си мислят другите хора, щяхме да сме наясно, че никой не е обикновен. И всички заслужаваме овации на крака поне веднъж в живота си. Сигурно Паник Атаката е знак да бъдем по-добри и да не съдим, защото всеки води тежка битка. И, ако наистина искаме да видим какви са хората, единственото, което трябва да направим е да погледнем.

Като видим едно лице ще съзрем белег. Всички имаме белези по лицата си. Тези в сърцето са картата, която ни показва къде отиваме. Тези на лицето са картата, която ни показва къде сме били. И каквито и да са белезите, те никога няма да са грозни. Те просто ни напомнят, че всъщност не можем да направим нищо в най-важните моменти в живота ни.

Когато преставаш да вярваш в разума, в справедливостта, в интуицията си, ти преставаш да вярваш в себе си и оставаш страховете да предопределят живота ти. Едни страхове без ясен образ. Просто емоция, на която не бива да се подаваш. Няма промяна без действие. И няма време, което да пречи на щастието. Просто има фиксации, които трият смисъла. Все искаме да бъде нещо, което не е в момента. А това е толкова изтощително. Каквото и да е времето сега, хубаво е, че го имаме. Можем само да го оставим на мира, защото времето е джентълмен, връща всичко на всички.

А Тя… Паник Атаката е тъга, а тъгата е ремонт на душата. Трябва да се разрушиш до основи, за да се изградиш отново. Странно е, защото те кара да се отклониш от рутината и да разбереш, че достатъчно си се грижил за другите и е време да се погрижиш и за себе си.

На Брат ми***

И няма да съм никога сама.
С брат ми за ръка...


Самичка бях и после ти се появи.
Малък, рошав и игрив.
Винаги те пазех, от себе си дори.
Завинаги ще съм до теб, запомни.

Да имаш брат е светлина.
Четири ръце и две сърца - бродят из света.
Ти тъжиш и аз рева.
Смея се и ти така.

Най - добър приятел и пазител.
Братът е спасител.
Няма как да си сам, щото винаги има там...
Едно човече твое. С тебе и зад тебе - той е.

И човек и мъж, и сърце и душа - винаги ще те хване за ръка.
Едни зелени очи - пълни с мечти.
Прозира душата на дете, което гори.
Любов, отчаяние, смях и тъга - всичко е в тази красива, братска глава.

*Вълшебницата и Времето*

Имало едно време, някъде между морето и сушата, едно момиче, в началото на зрелостта си, което обичало да подарява време. Нарича ли я – Вълшебница.

Време…

Време да се върнеш. Време да забравиш, време да си спомниш. Време да спре да боли. Време да простиш. Време да обичаш. Време да се намериш отново.

Проблемът с времето обаче е, че за две седмици или два месеца, то винаги свършва.

Вълшебницата винаги била сама и разполагала с времето си, но обикновено го раздавала. То пък не се връщало при нея… Не срещала никого случайно, защото си го е пожелавала много преди изобщо да го има и в мислите си вече го е преживявала.  Дните отлитали  и тя осъзнала, че оргазмите й изведнъж са станали по-дълги от връзките. Когато са били истински, разбира се. Едно безкрайно скитане, което накрая завършило с гняв, разочарование, болка, страх и уплах от света наоколо.

Мъжете обикновено се връщали не, за да останат, а за да си вземат от нея. Вероятно, защото тя била небрежно рошава, истинска, без дълъг цветен маникюр, който да оставя следи. Чиста. И с усмивка и с неволя. Не изисквала, не молила, не просила обещания. Само искала да радва. Давала свобода и търпение. Чакала си кротко, безмълвно. Боляло, ама търпяло. Винаги вярвала, че има смисъл. Умеела да чува, когато слуша. Един вид – кактус  с душа на маргаритка. Лудетина, която носи утеха. Невъзмутима изкусителка. И приятелка и противничка.

Сега, когато най-скъпото нещо не е любовта и добрината, а тишината и голотата. Сега, когато удовлетворението се състой не в това да продължим, а да си отмъстим. Време, в което опитът не е сила, с която можеш да промениш живота си, а бреме, което носи тъга.  Време, в което ДНК-то на щастливия живот е тежина и вечна борба. Време, в което колкото – толкова задоволява. Време, в което „да бъда нощем гола или да не бъда денем в мола“ е ежедневният въпрос на прекрасни момичета, които разчитат само на епилацията и основно напредват на задна.  Време, в което масовката предпочита тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот. Време, в което е забележително да бъдеш себе си, тъй като всяка седмица се измислят нови биографии. Време, в което една Вълшебница, която дава и не иска, която знае и мълчи е приказка.

Бутилирани обещания, любов като версия на Дядо Коледа, метросексуални мъже и порочен егоцентризъм. Време, в което вече никой не иска въртележки. Искат скоростни влакчета, от които да им се повръща. Всеки иска любов, ама не всеки знае какво да я прави, когато я срещне. Любовта е хубаво нещо, ако хората не са толкова объркани. Какво става, когато се влюбим?  Под въздействието на стимула хипоталамусът изстрелва мощен заряд от ендорфини. Но защо точно този мъж или  тази жена? Може би  конкретните феромони ни дават генетичен сигнал? Или някак разпознаваме чертите на нечия външност? Ароматът на даден човек пробужда приятни спомени? Може би любовта е част от плана?  А от там идва и сексът. Той е оръжие. Сексът е спасение, когато вече няма надежда за любов.

Убиват хора, че казват истината. Това е истината. Но истината е, че сме арогантни. Опитваме се всячески да избегнем старостта, а не осъзнаваме каква привилегия е да остареем, особено с някого. Някой, който не те кара да извършиш убийство, който не те унижава.  Истината е, че мълчанието във всеки си има име. Истината е, че почти любов – не е любов. Истината е, че е нужна болка, за да се изцели болка. Истината е, че всички сме самотни, но сме заедно в самотата си. Истината е, че гневът е полезен, завистта – разбираема, а похотта – напълно естествена. Истината е, че жената е жена, когато има правилно мъжко присъствие. Истината е, че самотата не се лекува по полов път.  Има мъже,  които лъжат, за да влезнат в леглото ти, но има и такива, които лъжат, за да влезнат в сърцето ти.  Има толкова много жени/мъже, с които да преспиш, а толкова малко, с които да поговориш. Истината те прави свободен. А докато не се каже истината за миналото, не може да се намери помирение в настоящето. Истината е, че най-важното решение в живота на човек е в коя компания ще го прекара. Истината  е, че тя е Вълшебница, защото подарява най-ценното -  време. А то е като хляба – хубаво е да си оставиш и за утре.

Истината е, че рицарят падна от коня…

*Крадци на мечти*

Дойде и ме хвана за ръка.

Неочаквано докосна и душа…

Отрицание имаше в сърцето, но усмивката ти на лицето…

Всичко грейва към небето.

Когато те видя ме грабваш.

Поглеждаш ме – изяждаш.

Светът спира да се върти,

Докато гледам в твоите очи.

Искаше да видиш свят.

Да те отведа от тук.

Но не каза, че ще бъде за малко и то – напук.

Грабихме, взимахме, докато ни е добре.

И изведнъж… ни мечти, ни криле.

Щяхме да рисуваме мечти.

Да бъдем само аз и ти...

Любовта ни беше скок, за който ти ме вдъхнови.

А сега съм просто едно влюбено момче, което ти разби.

Но ти си моето момиче – запомни.

Така ми каза ти… Така ми каза ти.

Будя се нощем  и мълча, а всъщност крещя, за да дето не чувам гласа…

Пред очите ми Ти, а всъщност те няма.

Свито е сърцето без моята дама.

Искам да те гледам, искам да те чувам.

Даже и като мълчиш – ликувам.

За едно ще те помоля само…

В чуждо легло да не лягаш и на друго рамо да не се облягаш.

Щяхме да рисуваме мечти. Да бъдем само аз и ти.

А сега останахме - крадци на мечти.

*Плейлист на трезвата мацка*

Помните ли, когато цяла година в училище чакахме лятната ваканция, а тя отлиташе като миг. Странно е, но животът отлита по-бързо от лятната ваканция. Поради тази лекота, с която той се изплъзва ми се прииска да създам един плейлист на трезва глава. Осъзната глава. Чупена глава. Плейлист,  но не с музика, а със силни емоции, през които всеки един от нас минава и би било хубаво да не забравя. Плейлист за най-дългото пътуване – Животът.

1. Това, че нямаш, не ти пречи да бъдеш.
2. Както подбираме храната си, така би било по-здравословно да подбираме и хората в живота си. Да бъдат висококачествени, но нискокалорични…
3. Тихата сексуалната революция е като всяка друга. Накрая винаги ще има жертви.
4. Ако се стремиш да бъдеш локомотив, а не вагонче, то поне ти ще управляваш.
5. Всеки познава по един Пинокио, но всеки познава и по един добър човек. Просто добрите хора не са автобуси. Следващият няма да дойде. Така че… има хора, които заслужават място в живота ти.
6. Мълчанието не променя нищо навън. Променя само нас. И ни превръща в нещо, което не сме искали да бъдем.
7. Бариерите, които си слагаме ни предпазват от тъгата, но и от радостта…
8.  Правдата и кривдата са винаги ръка за ръка.
9. Ако заедно имате подобрение, по-добре ви е… слагайте главата в торбата и не пускайте ръката.
10. Трябва да си много смел и малко луд, за да отвориш сърцето си и да го дариш.
11. Ако наистина си намерил правилния човек, той/тя няма да се откаже.
12. Нуждата не е слабост. Нуждата си е нужда.
13. Наистина, все повече нещастни предлагат щастие.
14. Наистина, пасивността убива. Всичко и всеки.
15. Успееш ли да разтупкаш сърце, може би ще държиш и ръце.
16. Ако искаш нещо ужасно силно и то е адски близо, вземи си го.
17. Баланс е да не позволяваш на някой да те обича по-малко отколкото се обичаш ти самия.
18. Ако искаш да ти се чува думата – не повишавай тон.
19. Понякога, за да те чуят, трябва да замълчиш.
20. Марковите дрехи не ти пазят завет, а материалните облаги не ти обличат душата.
21. Всеки трябва да спи нощем… поне, когато е облачно.
22. Всеки ден, всеки човек прави избор в живота си. Трудното идва после, когато трябва да живеем с тези избори.
23. Всеки има момент в живота си, за който като се сети му се плаче, крещи на ум и се усмихва че е било. Това е истински момент.
24. Тъжно, но доста често се случва, за твоя си човек, накрая да си друг човек.
25. Интересните събития често имат глупави обяснения.
26. Всеки от нас е електронно свързан с целия свят, а по-самотни никога не сме били.
27. Несподелената любов е най-трудна, защото не можеш да кажеш на някого, че те обича.
28. Любовта е просто дума, докато не срещнеш някой, който рязко ще даде яснота на значението й.
29. Има подкрепа, която си търсил. Има такава, за която не си молил. А има и такава, която ти се предлага.
30. Всяко лято има история. Наистина. А плажът е добра метафора за живота. Стискаш ръка и пясъкът се изплъзва. Отваряш ръка и нужният остава.
31. Ако имаш любими моменти, превърни ги във време…
32. Чувствата не са черва да ги претакаш. Не могат да се оперират.
33. Обичай хората, които се отнасят добре с теб. Пусни тези, които не го правят. Ако имаш шанс – грабни го. Не знаеш какво ще ти донесе. А, ако някой променя живота ти- допусни го. Не знаеш докъде ще те отведе.
34. Понякога е трудно да си простиш. Трябва някой да го направи вместо теб.
35. Понякога родителите дават пример как не се дава пример.
36. Връзките се разпадат, когато спреш да се грижиш за тях.
37. Неспособността да обичат не е естествена у мъжете. Сами си затварят сърцето.
38. В момента, в който кажеш, че бузи за шамари вече нямаш – вече си си завъртял едната буза в очакване…
39. Има хора, пред които немееш,от които настръхваш. И отвън и отвътре. Хора многоточия…
40. Любовта не е мисъл. Тя е емоция.
41. Секси е, когато жената срещу теб  е добър събеседник.
42. Ако чакаш докато станеш готов, ще си в очакване през останалата част от живота си.
43.  Това, че някой те обича не за пръв път, не означава, че няма да те обича най-много.
44. Да намериш време да обичаш е като да намериш време да ядеш.
45. Жените отдавна не търсим принцове и спасители. Искаме мъж, който е сигурен, че иска нас. Смел да ни има и да ни приема. Един. Който да ни обича не на думи, а наистина.
46. Щастието в крайна сметка е, когато искаш нещо да се повтори. Когато е било, значи ти е било хубаво. Бил си щастлив.
47. Не бъди мъжко момиче. Мъжките момичета страдат сами.
48. Не бъди страхливо момче. Страхливите не изкачват върхове.
49. Първата любов и правилният човек са две много, много, много различни неща.
50. Около тридесет години /плюс – минус/ човек разбира, че има сила и сърце да преживее всичко.
51. Целувката е това, което променя живота, който си познавал до сега…
52. Живей – без да претендираш, обичай – без да изискваш, изслушвай – без да атакуваш, дискутирай – без да обиждаш.
53. Преди 30, към сърцето:

-          Отвори се. Готов съм.

След 30, към сърцето:

-          Не ми почуквай. Знам.

54. Всеки има нужда да има поне един човек в живота си, с който да може да говори, както говори със себе си.
55. Всеки дава на другите това, от което самият той се нуждае.
56. Корабът не потъва, когато е във водата. Потъва, когато водата е вътре в него. Така че не е важно какво става около теб, а какво се случва вътре в теб.
57. Никой на никого не е длъжен. Просто всеки на някого понякога е нужен.
58. Трудно се обича жена, която е била много обичана…
59. Жените имаме нужда от внимание и любов.
60. Мъжете имат нужда от спокойствие и още повече любов.
61. Недей да забравяш хората, с които има какво да си спомняш.
62. Опитът. Това е истината. Взима много скъпо, но обяснява доста разбираемо.
63. Хората вече не търсят любов. А просто най-добрият вариант за партньор.
64. За да опознаеш един човек, не ти е нужно време, а ситуация.
65. Сексапилът и силата на излъчване на една жена няма нищо общо с високите токчета. Сексапилът у едно момиче зависи от увереността и страстта й. Едно босо, рошаво момиче може да е много по-привлекателно от токчета с прическа.
66. Най-добрият афродизиак е усмивката.
67. Живот без любов е като година без лято.
68. Всички сме железни до втората чаша и първата целувка…
69. Зад всяка усмивка се крие нечия липса или болка.
70. Език кости няма, но език кости чупи…
71. Това, че човек обича широките булеварди, не означава, че не може да се озове в задънена улица.
72. За да бъдеш щастлив се нуждаеш от сигурност. За да бъдеш влюбен обаче се нуждаеш от несигурност. Това е проблемът.
73. Най-хубавите празници са тези, които се случват вътре в нас. Не на празници.
74. В първата любов човек търси съвършенство. В последната – истината.
75. Ако една креватна   история може да се превърне в любовна. Обратното е твърде малко вероятно.
76. Бързината пречи да бъдеш себе си. Забави темпото. Животът е толкова по-хубав, когато го живеем бавно.
77. Някои хора се плашат повече от щастието, отколкото от нещастието.
78. Някои хора издържат на лошотия. А немеят и бягат от добротия.
79. Безветрие настъпва, когато не виждаш очите и не държиш ръцете…
80. Мъжете не си тръгват от жената, с която са. Те си тръгват от начина, по който се чувстват вече с нея.
81. Времето – най- ценният подарък, който може да получиш.
82. Същността на човешкия дух се поражда от нови преживявания.
83. Добрината е най-добрият антидепресант.
84. Наистина има хора, с които си имал такива дни, които би заменил за месеци дори за години.
85. Пътуването е най-добрият начин да си купиш спомен. И най-добрият психолог. И е едно от малкото неща, за които вадиш от джоба, но пълниш в сърцето.
86. Човекът днес повече се тревожи да не губи неща, отколкото да печели неща.
87. Понякога е по-хубаво да изгориш, отколкото просто да тлееш…
88. Запомни! Когато си лош, ти не си лош. Просто те боли.
89. Ако имаш една история с някой, която няма да имаш с никой друг, значи имаш история завинаги и някой специален в живота си.
90. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
91. За да усещаш повече, мисли по-малко.
92. В момента, в който си зададеш въпроса: „Кога престана да бъде забавно и стана страшно?“ вече може да си сигурен, че знаеш отговора…
93. Може би въпросите имат по-голяма сила от отговорите?!
94. Човек винаги е в търсене на нещо. Работа, гадже или апартамент. Но защо по дяволите 3-1= 0?
95. Нима страничен наблюдател може да разбере същността на една връзка отвътре?
96. Може би не става дума за щастливия край? Може би става дума за самата история?
97. Кое е по-страшно? Да правиш любов без да обичаш или да обичаш без да правиш любов?
98. Кога за последно направи нещо за пръв път?
99. Кой е любимият ти спомен  от последните три месеца?

Няма по-хубаво нещо от живия Живот. Моментите, в които се чувстваш жив. Затова изживей останалата част от него като не бързаш. Особено за Любов. Нея като я има, тя се случва. Прониква. И с болката си и с радостта си. Тя е тиха. Влиза на пръсти. Вместо да се страхуваш и да я гониш. Предложи й стол и я изслушай. Може би има какво да ти каже.

P.S. Казвам го на Вас, за да го чуя аз.

*Открито за скритото*

Когато дадеш най-доброто от себе си, но не успееш.  Когато получиш това, което искаш, но не е това, от което имаш нужда. Когато се чувстваш толкова уморен, но  не можеш да заспиш. Когато сълзите ти се стичат по лицето или кръв ти капе от сърцето.  Когато загубиш нещо, което не можеш да замениш. Когато обичаш някой, но напразно. Когато някой се опита да те поправи, но не успее. Когато си прекалено влюбен да се откажеш. Тогава, може ли да стане по-зле?!

Животът е по-труден отколкото можем да понесем и по-прекрасен отколкото можем да отнесем…

За да се излекуваш, първо трябва да признаеш, че кървиш. Приемеш ли го, страхотевично  започваш да се бориш.  За живот. За свобода. За светлина. Спираш да бъдеш от ония, силно начинаещите, дето се газират от всяко поклащане. Започваш да бъдеш от тия, интересните хора. Лудите, които са луди за живот, луди за разговори, луди за любов, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които не се прозяват, нито дрънкат баналности, от тия, дето горят, горят, горят. 

А без лудите, има ли значение, като нЕма смисъл?! Светът се крепи на тях, защото са хитри, ама без да искат. Просто играят - играта на Живота.  И без това се напълни със застаряващи, себични, самовлюбени, несериозни тъпаци. Кому е нужно да бъдем нормални?! И няма какво да се лъжем. В 3:00 сутринта няма нищо нормално отворено, освен краката на луда жена. И аспиринът не помага за нищо друго, освен за съвестта.  И всичко, което мине през к*ро и през зЪбо остава. Останалото, извинете, ама заминава.

Нека бъдем реалисти дявол да го вземе… Интелектът се гради, самочувствието идва с опита, а красотата или я има, или я няма. На жените не ни трябва мъж, а герой. А героят винаги казва истината.  Разбитото сърце означава, че си опитал. И всеки дава на другите именно това, което носи в него. За да усещаме повече, трябва да мислим по-малко.  Тъй като в момента, в който започнем да свръханализираме означава, че отдавна сме намерили отговора.  Баланс  е това да не позволяваш на някой да те обича по-малко отколкото се обичаш ти самия.  А понякога да изгубиш баланс от любов е част от това да бъдеш балансиран. И какво значи „Ще опитам“?! Опитваме ли да си обуем бельото всеки ден? Не. Просто го обличаме.

За носталгията… Тя е като болест. Първо боледуваш, но после се пренася на някой друг и отминава. За раздялата…  вредна за сърцето, полезна за икономиката. Моногамията… интелектуален избор, но все пак, ние всички сме животни. Колкото и да ни се иска, надали имаме пълен контрол над себе си и останалите.

Ледът… ами той се топи, огънят е вечен. Морето…  всеки септември е с един сезон по-старо и с едно лято по-богато. Времето… вече непредсказуемо. Днешният ден… старото е новото модерно и всеки има нужда поне с един човек да може да говори за всичко, както говори със себе си. И разбира се, че идва момент, в който захвърляш всичко и просто следваш мечтите си. А, ако искаш да повярваш в нещо просто трябва да намериш причина за това.

Относно желанието, то  си е желание. Където и да си, слънцето няма да го изгори, а приливът няма да го  отнесе.  И да, силен човек с лесно минало няма. Както жарава без огън не поддава. И естествено, че да звъннеш на някой добре забравен любим не е добра идея. Защо?! Ами защото  е неморално, неестествено, лицемерно и с неясни мотиви. И е добре да знаем, че вече нищо не е просто, дори на етикета да пише така. 40 градуса, ама за всеки случай на 30….

За лъжата… ами тя е валутата на света. Кажеш истината – неприет си. Излъжеш – взет си. А тайната на големите пари е в големите мечти. Животът е кратък, ама изкуството вечно. Късите поли и вафли в коси отминават, но всички с "Мона Лиза" продължават…

Мъже – търсете си жени, с които да обиколите света, а не баровете. Жени – търсете си мъже, които ще бъдат добри бащи, а не крехки души.  И така, както едно бебе, ако не плаче няма да получи това, което иска, така пасивността убива, без да иска. И да, мъжете лъжат повече, но жените по-добре.  И да, не можеш да се грижиш за себе си като угаждаш безизмерно на другите.

Знаете ли, че по-голямата част от хората те приемат, както те те възприемат?! И когато си над 25 години, не си на възраст, в която да вършиш несъзнателни глупости. На възраст си, в която ги вършиш напълно съзнателно и с удоволствие. А нуждата не е слабост. Нуждата си е нужда. Трябва да бъдеш най-добрият вариант на себе си. Ако не знаеш кой е той, избираш си един и се преструваш на него.

И на емоционална диета се поставят само нормалните хора. Уморените от Живота хора.

Лудите вярват в хаоса на света. Защото знаят, че все повече нещастни предлагат щастие. Но знаят и, че трябва да си много смел и малко луд, за да отвориш сърцето си и да го дариш. Останалите са се превърнали просто в едни симпатични хладилници, които чакат да им напълнят рафтовете.

Живеем във време, в което наистина ментетата са повече от оригиналите и като искаш нещо конкретно не бива да се задоволяваш с нищо приблизително.  Време, в което се чудиш в късмета ли да вярваш или в истинската любов. И има ли комбинация от двете? Време, в което постоянно ни намекват сериозно, въобще да не се взимаме насериозно…  Време , в което често имаме ключалка, но нямаме ключ.

Запомни! Който ти дава от времето си ти дава частица от Живота си, от себе си. Не забравяй! Никога няма да може да си го върне обратно.

Съвет! Не се забърквай с хора, които няма какво да губят. И, ако си кажеш, че вече нямаш нищо -  имаш себе си! И без това почти всичко друго е илюзия. Животът е като татуиран фризьор. Ти му казваш как, той си пее и си знае неговата. Тоест… болезнено безнадежден, но неутолим за нови импровизации. Винаги пази малко в тайна две неща – личния си живот и следващия си ход. А успееш ли да разтупкаш сърце, всичко е в твоите ръце.

Най-добре да си странна смес между реалист и мечтател. За да знаеш къде си, кой „меси“ , всичко да ти е ‚без завеси‘ , но да гориш. Да гориш, за да цъфтиш… И да, най-красивите жени са щастливите жени. И знай, че всеки иска да каже истината, защото му тежи. Просто трябва да го мотивираш и да не го спираш.

Това беше. Половината на половината.

Последни думи… нямам думи!

От страстоубийката…

Сузана Башева 

*Кой си ти Българино?*

   Устата, която се моли или ръката, която помага?!

   Ти си този, който казва: „ Не си струва човек да живее в тази държава“. Няма да си струва, когато важното за нас не е важно за тях. Когато липсва „От хората за хората“, когато липсват „Пазители на традициите“, когато чалгата замести фолклора, само защото е модерно, заради къдрици и силиконови певици. Няма да си струва, когато всеки ден виждаш как покрай сухото гори суровото… Заедно с виновните страдат и невинните. Да, не си струва човек да живее тук, но при сегашното неразбиране на живота. При днешното разделение на народа. Днес българинът повече се тревожи да не губи неща, отколкото да печели неща. Емоционалните ползи работят по-добре от рационалните.  Сблъскваме се със социални, битови проблеми ежедневно, след което си скубем косите непотребно. Непотребно, защото никой не разбира за нашата драма от днес, тъй като сме свикнали да мълчим, даже с финес.  

   

Кой си ти Българино?  Ти си примирен патриот, изнервен от заплатата, която все не стига да живееш нормално. А, ако успяваш да преживяваш прилично, то работиш часпром, санкционирайки здравето и семейството си. Не излизаш да протестираш с полицията, защото не искаш те да взимат 20 заплати от твоите данъци. Обвиняваш ги, че имат нелепо поведение на пътя, криейки се в храстите, липса на гражданска съвест и съзнание,  но в същото време успокояваш нервите си карайки с 200 по магистралата, не спираш не пешеходна пътека, минаваш на жълт светофар, качваш се зад волана пийнал и след това им се молиш да вземат да се почерпят, вместо да ходиш да си платиш акта за нарушение.

Ти си този, който гледа новините вечер, възмущава се, че учителка е облепила устата на дете  в неравностойно положение с тиксо и все още работи като възпитател, но се лекуваш само гледайки през телевизора, с ракия и салата.

Ти си този, който се просълзява, когато един баща на две прекрасни момчета в рамките на няколко месеца губи жена си и дома си, и нито кметът на града нито общината им обръща внимание първият един месец, защото това се случва не преди, а точно след изборите. Нямат вече време и полза да помогнат на един българин в беда. И какво се случва сега? Ти Българино им помогна. Децата имат обувки, имат якета, имат раници, учебници, ходят на училище, защото си добър. Защото може да нямаш доверие на държавата, но имаш вяра в доброто, все още.

Българинът е интересна и противоречива личност. И няма и дава. И иска и не му стиска. Обича неприличните предложения, но му липсват дръзновения. За българина най-добрият антидепресант сега е добрината. Трудно му е да бъде идеалист, защото е загубил невинността си. Българинът бузи за шамари вече няма! Властта е променила красотата му. Българинът трябва да разбере, че в нещастието няма нищо благородно и че можем да бъдем изключителни заедно, вместо обикновени поотделно.

Къде живеем ние, българи? В една малка и красива, но покварена държава на умишлени куршуми и последователни луди, които ни тормозят и те не знаят вече защо. Объркани хора с несъответстващи професии. Тук, в загубения Рай, хората сме вече други. Толерира се бащинията и фалшивата скромност. Фирмите се мислят за повече от клиентите си. Всички са били навсякъде и разбират от всичко. Всеки може да ни управлява и никой не е последен. Съдят те по това какви цигари пушиш, как си облечен и от каква кола слизаш. Не ги интересува какво можеш и какво знаеш. Важното е, че за тях не си удобен.  Ако имаш мнение и го изразиш на глас, никому не си нужен вече. Поради усмивка, характер и присъствие на самочувствие ти не си добре приет. Тук сякаш е и раят и адът. Сякаш времето е спряло. Още цари отминалото време. Българите сме като глина в ръцете на управляващите ни. Моделират ни по свой вкус. Тълпа на суетата и кавгата.

Абе, да се молим на Бога, че всички ние се молим в България. Тук има около три хиляди църкви, но и този брой църкви не са в състояние да спасят българина. Замисляли сте се, че всеки български дом трябва да бъде българска църква. И не свещениците, а майките и бащите ни пазят и се молят за нас всеки Божи ден!

Средно 90 години живот. Това са 365 дни x 24 часа = 8.760 часа x 90 години = 788 400 часа живот. А ние го изхарчихме…

Българинът е устата, която се моли всеки ден и ръката, която помага всеки ден. Само дано разберем, че за да вървиш, трябва да тръгнеш. За да имаш, трябва да даваш. От сивото в главата зависи цветното в живота ни.

За разбитите ни мечти, рухналите надежди и празните ни копнежи. За любовта, дружбата, братството и доверието ни. За предателството, измяната и отричането ни. За всичките ни волни и неволни грехове. За богатството и бедността ни. За почернените ни души и големите ни сърца.

За недосегаемите българи в забравената България…

Сузана Башева

*От хората за хората...*

Годината е 2015, месецът е зимен, светът е озверял,  а хората си ставаме все по свидни... 

Съвременният човек е като един голям кръг, който се мъчи да живее в квадрат. Същността на човешкия дух  се поражда от нови преживявания, като намира за нужно и възвишено да тормози хората, които правят добро днес, за да си осигурят добър сън утре...

Става дума за отец Иван. Един обикновен човек, родом от с. Благово, израснал от 16 годишна възраст в София. Боледувайки, след 30 годишнината си, той преоткрива църквата и Бог. Решава да стане отец и иска да помага на хората. От обличане на расото през 1981 година, той започва да гради и строи. Именно тогава държавата се сеща за неговото съществуване и започва да го атакува. Провиненията са, че има „приятели на запад”, той е „агент на запада” и „защо ще става поп?!”.

 Затварят го за 7 месеца в килия в следствието в Монтана, където не му дават да се изкъпе нито веднъж, стрижат му брадата до половина обаче, че машинката им се чупи и го карат да спи на земята.  В едно помещение - „6 стъпки широко, 12 дълго” тогавашните на власт се подиграват с Отчето. Целта им е била да му свалят расото, за да си сложат една звездичка в повече.  Става дума за Отчето, което създаде приюта за бездомни хора, които имат нужда от помощ. Домът се казва „Св. Николай” и се намира в с. Нови хан при манастир „Св. Троица”. Един човек, който цял живот е в битките с живота. Минал през тясната килия в затвора, „справедливата” държава и хората, които са искали да му попречат, днес той е носител на доброто и покровител на изоставени, объркани души. Напук на всичко, днес той продължава да гради.

И тъй като няма ненаказано добро,от няколко седмици отец Иван от Нови хан, получава заплахи за убийство по телефона. 

„Седем-осем пъти в продължение на 2 седмици някой се обажда от скрит номер и казва да освободя всички жени и деца или ще съм „мъртъв”. Като го питам кой е, той затваря телефона.”, казва отецът.

Не става дума за вярващи и невярващи, не става дума за лошотията  у хората. Нея я е имало, има я и винаги ще я има. Не става дума за страх, отец Иван не се притеснява от нищо, по думите му. Не става дума за жената, която най-вероятно е прибрал духовникът, защото е била тормозена и сега евентуалният й партньор не може да спи, че няма кой да бие, след като се напие. 

Става дума за времето, в което живеем. Извинете, безвремието! Сега, когато най-скъпото нещо не е подвигът и добрината, а информацията и голотата. Сега, когато щастието се състой не в това просто да продължим напред, а в това да свръханализираме, което означава, че отдавна сме намерили отговора и в това да си отмъстим. Време, в което знанието не е сила, с която можеш да промениш живота си, а е бреме, което носи тъга. Време, в което ДНК-то на щастливия живот е тежина и вечна борба. Време, в което бягство зад граница е най-добрият вариант да оцелееш. Човекът днес намира красота в самотата си. Да си саможивляк е на почит. Време, в което ‘колкото толкова” ни задоволява. Време, в което „да бъда нощем гола или денем в мола” е ежедневният въпрос на прекрасни момичета, които разчитат само на епилацията и основно напредват на задна. Време, в което не се толерира  духовното, на което е символ отец Иван, а се култивира материалното, върху което почти всеки се е спрял. Време, в което мъжът не се преценява по това колко обича децата си, така, както отец Иван обича своите, които нарича „внуци”, а се преценява по това какво светът е направил с него.

Сега, когато има контрол над тълпата, влиянието върху действието на всички ни води до големи промени, тъжни промени... Време, в което ни пускат мъгла да не виждаме по далеч от носа си. Светът е един голям кошер и всяко малко нещо иска да бъде обичано. И пчелите си имат царица, а пушекът ги успокоява и прикрива опасността. Точно, както с нас шикалкавят сега...

Разбери човеко, че ненужното на теб е съкровище за друг. Остави ти отец Иван да си гледа децата и да гради, докато може, без тайно да го пробождаш с ножа. На безразличието.

 Няма братска трапеза вече. Не можеш да угодиш на хората. Ако до сега си се радвал на моменти, вече ще се радваш на това да имаш време... Време за жената, време за децата, време за брата... Не бъди горд, а се смири, защото гордостта плаче през нощта. Не бъди сантиментален, тъй като това днес е най-погубното на света.

Запомни, че героят винаги казва истината и животът е в тия, малките неща, да помагаш от добра душа.

 Като отец Иван, който сега е на 70 години, но не са го пречупили. Засега.

‘От хората за хората’ не е просто история, нито борба, а просто блага дума, която да отвори врата. 


Сузана Башева

*Научи 10 урока*

1. Следвай сърцето си!

2. Нямай очаквания!

3. Вярвай в себе си!

4. Бъди различен!

5. Живота пази!

6. Обичай /дори, когато теб не те/!

7. Усмихвай се /нищо, че ти се плаче/!

8. Притихвай /няма спешни задачи/!

9. Харесвай се, защото си с нещо добър и красив!

10. Бъди щастлив!

*Вярвай на времето си…*

Времето се разделя на две. Преди това и след това… Преди да е имало нещо е нямало нищо. Времето не е просто механизъм, то е живо и диша, така както аз сега Ви пиша. Времето е генератор на идеи, не спи, а леко шуми. Времето дава на човек, толкова, колкото иска… Времето има опции да поемем риска. Времето ни дава и „крилатия“ и „рогатия“…Времето се получава не с милост, а със силост. Времето ни дава неопределен брой години, любовници и чаши вино, а те и не бива да се броят. Времето е парченце Живот…

Времето го има вечно. Обръщаш се, то е там. Сега е тук. А утре пак. Какво ни дава, то? Спасение, което всички търсим. Музика, без която никой не може. Път, по който всеки да върви. Любов, за която някой ще цъфти. Адреналин, за който си го може. Молитви за „Пази Боже!“. Време за всеки, което не се забравя. Страшно за някой, за друг – забава. Мечти, които всички да гоним, идеи, за които да се борим.

Ако не си го спомняш – времето, тоест Живота, който си имал, той отлита с вятъра. Времето ни дава и дъгата, заедно с росата. Време за белези и време те да станат сувенир. Време за залеза и зората. Време за тъгата, когато е било „кило кръв и метър кожа“, когато всичко е било под ножа. Време за болката, която трябва да се почувства. Време за книгата, която искаме да прочетем, без да знаем, можем ли в тандем… А защо книгата да не свърши по средата, така, както хората умират на незнайна дата…Време, за да сме днес тук, шансът да се прави напук. Времето е тишината, оглушителна в синевата. Време да обичаш, без да се заричаш.

Парченца Живот, парченца Любов, парченца Кивот…Всичко това е за нас, само и само да сме в захлас. Време да отиде да плаче сърцето, докато не се удави, освен, ако не може да плува…тогава вече ще царува. Време, в което си даваш сметка какво става около теб. Предубеден си, но изведнъж се появява някой, който ти казва да се успокоиш. Да се отпуснеш. А когато си дадеш това време да се отпуснеш, тогава вече си даваш сметка за истински ценните неща в Живота. Даваш си сметка, че там в онази кутия… има една снимка на твоя любима. Започваш да забелязваш незабележимото. Даваш си време да чуеш, че по радиото звучи любимата ти песен. Че днес е понеделник – 13-ти и че „той/тя“ би избягал с теб на момента, в която и да е част на планетата и то без да ти гледа монетата… Малките неща, приятели. Това, за което живеем и ако може без да го пилеем. Времето е това – мъничко тъга, придружена със заря. Във времето, когато спреш да се страхуваш започваш да се наслаждаваш и пируваш. Във времето, кучето се мисли за заек, ама понякога се оказва китаец…Никога не е това, което изглежда, просто пози, за да обзавежда. Та така, винаги идва моментът, в който пътят на времето се раздвоява, а след това разбираш, че не прекалява. Просто си шуми, за да може да реши.

И идва времето, в което можеш да ги накараш да си мислят,че твоето решение е тяхно предложение… Фалшива скромност или открита арогантност? Изборът е твой, а времето не е в застой. Времето е шанс за ефекта на дефекта. Времето е „Този с джойстика“, то ни води и управлява, без да иска и налага.

И идва времето, в което разбираш, че мъжете делят жените на такива, до които си лягат и на такива, до които се будят. А вторите са тези, които им липсват. Идва времето, в което осъзнаваш, че отговорностите означават действия, а мечтите стават реалност, когато мислите бъдат в актуалност. Идва времето, в което се усещаш, че и прекаленият ангел Богу не е на добре. Идва времето, в което разбираш,че си се влюбил така, както се заспива…бавно и изцяло. Идва времето, в което вече подозираш, че светът не винаги е фабрика за желания, а в голяма доза – просто занималня… Идва времето, в което вече знаеш, че ни се пращат проблеми, за да се научим да се справяме с тях, а не да ги оправяме. Идва времето, в което знаеш – ако си видял една, видял си всичките. Времето, в което се разминавам на косъм, след като съм тичала боса… Идва времето, в което осъзнаваш, че връзките отвън изглеждат по-привлекателни. Отвътре не са това, което говорят и идва време, в което спират и да спорят. Идва време, в което си разбрал, че от приятели за приятели е най-големият дар. Идва времето, в което, след всяко изречение започващо с „Нормално…“ вече мислиш банално. Идва време, в което откриваш, че с логика – от А до Б, а с въображение – на края на света. Идва време, в което вече си задаваш въпроса: „Дали в разбито семейство живеят разбити хора? Дали пак ще мога?!“. Идва време, в което знаеш, че можеш да построиш къща от основата и да е много здрава, но домът е нещо много крехко. Идва време, в което си разбрал, че като не спиш между хората, не знаеш угодата. Идва времето, в което искаш тази обич да е такава – да не иска нищо, освен двама. Идва времето, в което виждаш, че жена без капризи е като генерал без армия. На вид добре, ама ефект – никакъв.

Едно време за един Живот с твой пилот. За разбитите мечти, рухналите надежди и празните копнежи. За любовта, дружбата, братството и доверието. За предателството, измяната и отричането. За всички волни и неволни грехове. За богатството и за бедността. За почернените души и големите сърца. Затова, че най-хубавото предстои.

Време е за вяра без никаква мяра!




Сузана Башева

*Шум в ушите…*

*За всички останали е просто това, което виждат.*

Една жена, която не рисува сърца. Само понякога ги хваща, смачква и оставя настрани. Една жена, която сутрин като стане, отваря прозореца, поглежда небето и няма търпение да отпие от кафето. Тя е от там, от където надеждата е необходимост. Тя вярва, че все още е лесно да се омъжиш по Любов. Тя не вярва в принципите, а в сърцето. Тя мисли много и в същото време знае, че няма време за мислене. Или я сграбчваш или забравяш за нея. Тя знае, че два чорапа не могат да останат заедно, но си представя, че двама души могат. Знае, че тя за някой е като специално ястие, което не се яде всеки ден, но мечтае менюто да се промени. За нея модел на ескалацията е напрежението и неуважението. Сляпото й място е…тайна.  Опитва се да бъде добра и да не губи кураж. Опитва да остане недокосната от времето. Опитва да избяга от психологическата фригидност на масовката.  Научи, че това, че само тя вижда резултата не значи, че греши, а просто, че е сама. Наполовина е разбрала „ефектът на пеперудата“, защото знае колко фатално зависим е животът на околните от собствените ни постъпки, но не знае колко кардинално променящ е пътят към тях. Тя е от този вид, който не следва пътя, а отива там, където няма такъв и незнайно как и защо, все оставя следа.  Живецът  в гласа й, но минорното настроение е в погледа. Теорията на хаоса е в главата й, а пърхането на пеперудата в душата й. Харесва й да я подценяват, но и да я окуражават. Старае се, когато прави добро да не е, за да си купи съвест, а за личната кауза. Успява да е обективна, дори с хората, които обича.  Будна е, защото иска да е различна от хората, които се събуждат чак, когато чуят гласа на „Онзи с косата“…

Тя разбра, че за да усетиш колко ти е сладко, трябва да усетиш колко е солено. Как ще разбереш колко ти е топло, ако не разбереш колко ти е студено?! Тя разбра, че дори сигурността е измамна, като мишка в стена и мъгла под врата. За този шум в ушите Ви говоря. Постоянно отрезвяващия, че дори объркващ. Досаден и вечно готов за борба. Всеки си чува по нещо, най-вероятно точно това, от което го е страх. И никой не е обещавал да е лесно, въпросът е да си заслужава. Двете гарантирани единици в Живота са, че ще има трудни моменти, в които ще искаме да станем и да си тръгнем - и втората, че ще се помолим да останем. Не за друго, а за да не съжаляваме. Тя си повтаря напоследък едно изречение преди да заспи: „Всеки ден, във всяко едно отношение, положението става все по-добро и по-добро“. Не че ще Ви оправи Живота, но ще Ви олекне с пет грама на душата и ще сънувате до зората.

Тя обича самотата и да избяга от тълпата и кавгата. Когато пътува в различни посоки, мисли различно. На запад, мечтае големи мечти, на изток се връща в спомени, на север гони призраци, а на юг рови пясъци. Тя е русалка, която не седи на едно място. Днес е тук, утре ще бъде другаде. Това да не Ви обърква. Не става дума за това, че на нея не може да се разчита, а за вечната й жажда за Живот. Сама прави нещата да се случват или поне половината от тях. Бохем по душа, верен приятел, тих залез и цяла енциклопедия. Русалката разбира всичко и всички, освен себе си. Повечето хора приемат положението, в което се намират и имат таван на възможностите си. Тя просто не е устроена така. Нищо и никой не е в състояние да я накара да се примири с нещо, което не е по неин вкус и не може да я направи щастлива. Дори да изпадне в такава ситуация няма да е за дълго. Нищо не я спира да търси – правилното място и правилния човек. Нещо повече – тя го приема като свое първо задължение да намери живинката и да осигури пълноценен живот.

Русалката има своя истина и не вярва в широко разпространените заблуди. И така се стига до мистерията в нея. Тя не смята за нужно да споделя на всички на всяка цена какво знае, какво не знае и дали изобщо знае. Дори да сте срещу нея и да не спирате с укорите си към нея, тя няма да Ви прекъсне, ще Ви остави сами да стигнете до истината. Тя дава обяснение на хората, на които държи, за останалите е просто това, което виждат. Само на най-приближените си би се обидила и би простила всичко. С всички други ще бъде остра, открита, противоречиво на това,  любезна и възпитана. Нищо друго.

Като приятелка тя е вашето мъжко момиче, а под нежнотийката се крие упорит характер. Близките и приближените за нея са като спокоен бряг, на който да се поспре за малко и да усети спокойствието. Русалката иска морският й гларус просто да й завърже очите и да я заведе до пясъка, за да го усети под краката си. Просто да я събуди през нощта, за да я пита нещо, защото няма търпение да чуе мнението й,  и не може да изчака до сутринта.

Една русалка, която не се вмества в стандартните клишета за красота. Усеща всяка промяна във вибрацията и емоцията. Тя е загадка и за самата себе си. Единственото, което иска в големи дози е живия Живот.

За този шум в ушите Ви говоря. Нестихващият глас у нас, който очевидно има срок на годност около 100 години…

Точка

Сузана Башева

*От сивото в главата зависи цветното в Живота*

Представи си това. Точно в този момент ти четеш тази статия, а аз се надявам да те замисли и усмихне. Трето лице гледа филм. Друг прави любов. Дете плаче. Баща се радва. Майка се усмихва. Замислял ли си се, че докато ти спиш, някой друг, далеч в друга част на кълбото, кара сърф сред любимото синьо и под жаркото слънце. Сещаш ли се често, че докато ти ядеш, някой гладува. Докато ти изхвърляш ненужното за теб, то се превръща в съкровище за друг. Докато ти плуваш, друг се дави. Той свири на китара, тя пее. Един издъхва, друг се ражда. И после светът бил черно-бял. Светът е толкова шарен, че може би няма и толкова цветове. А хората, хората се допълваме. Всички и постоянно. Няма лоши хора, има различно предразполагащи човеци. Всеки изважда по нещо от дадена личност. За някои хора един човек може да има проблем с нервите, да е сприхав и импулсивен, за другите обаче същият този човек може да е живот, усмивка и топлина. Наистина всеки изважда от нас по нещо различно. Всички имаме и слънце и луна. Светлото и тъмното не са непознати.

Светът е един голям кошер, а всяко малко нещо иска да бъде обичано. Може би човеците сме точно като пчелите. И те си имат царица, която да ги управлява, а пушекът ги успокоява и прикрива опасността, точно като сред нас. Нали знаете, че същността на човешкия дух се поражда от нови преживявания. Поискайте ги и ще се сбъднат. А щастието се състой в това просто да продължим напред. И не забравяйте – блага дума врата отваря! А Бог пътува почти винаги инкогнито.

Когато пораснем разбираме, че които си приличат се привличат. Но да не бъркаме привличането с ‚правилното‘. Има и такива, които са еднакво различни. Истината е, че обичаме със сърцето, но желаем с очите. Истината е, че един мъж трябва да бъде оставен на мира да кърви тихо, а една жена – да цъфти шумно. Истината почти винаги е мрачна. Затова е истина. Истината е, че преди да станеш лице на нещо, трябва да имаш яко д*пе за друго. Истината е, че колкото повече знаеш, толкова по-малко се страхуваш. Истината е, че от сивото в главата зависи цветното в живота. Каквото пееш, това се случва…

Хората, които правят добро днес си осигуряват добър сън утре. Да контролираш волята си, но да се подчиняваш на съвестта си е направо изкуство, което не всеки владее. Но все пак хубавото в живота е да не спираш емоциите си. Един път е. За да ти е цветно – ако имаш глас – пей, ако имаш сърце – обичай.  Един човек колкото и да е принципен и лоялен, първо лоялността не е евтина и второ – винаги има изключение на правилото. Освободи се максимално от предразсъдъците и премахни принципа – ‚Предпочитам да те нямам завинаги, отколкото да те имам за кратко.‘ Тъй като именно краткотрайните, зверски, зареждащи емоции ни карат да се чувстваме живи. Полезни са, изживей ги. И пак казвам няма лоши хора, има различни души с общ изглед. Просто докато се намерят е нужно търпение и определено надежда. Защото там от където идваме тя е необходимост. И нека не забравяме, че, за да видим пеперуди трябва да изтърпим две-три гъсеници.

Любов… всичко е Любов. Морето е Любов за едни, планината за други, музиката… за всички. И като се замислим – струвайте, правете, но каквото и да се случва всъщност точно тя е над всичко. Като гореща вода за шоколад. Водата трябва да е  много, много топла, за да стане шоколадът – шоколад. Като в Любовта… да е топло и вкусно.

Всички хубави неща са от сивото в главата. А, за да стане цветно – мисли шарено. Виждайте, когато гледате, чувайте, когато слушате, целунете, когато обичате и не съжалявайте, а се възхищавайте. За да имаш трябва да даваш, за да вървиш, трябва да тръгнеш, за да си щастлив трябва да изпитваш обикновена Любов към всичко и всички. Генерална Любов. Без милосърдие под похлупак. Да оставиш торбичка, ама без да се докоснеш до човека… е като да сте активни, но не много ефективни.

Представи си това. Един град на ангели и един музей на толерантност, писатели на свободата и сбъдване на желания. Защо не?! Разбира се, че е възможно. От сивото в главата зависи цветното в живота. Търпение, търпение, търпение. Търпението пести енергия, а накрая се възнаграждава. Чиста мисъл, ясна цел и Любов към човека. Това е добро. На всички ни се е случвало да съдим някого (дори несъзнателно), но идва моментът, в който осъзнаваш, че за всичко си има причина и един човек става сприхав, изнервен и „лош“, от патологичен страх от това дали живее правилно или може би от това, че не… Така че – „Со кротце, со благо се отива надалеко".

Знаем ли кое е най-скъпото нещо в този свят? Информацията. Знаем ли кое е най-ценното в този свят? Здравето. Знаем ли кое топли душата? Усмивката. Знаем ли от какво имаме нужда всички (защото сме еднакви)? Любов. Знаем ли кое е най-сложното нещо в този свят? Простотата. Онези малки, светли, стоплящи и усмихващи неща, които всъщност не са неща. Простичко а?! Здраве, мир и просперитет, благоденствие. Това е пълнотата и завършеността на сивото в главата, което случва цветното в Живота.

Ако няма изход, търсиш път навътре. Ако няма вълни за сърф се гмуркаш. Ако няма сняг, караш колело. Ако няма вода се радваш на дъжда. Ако в един мъж няма ерекция, предизвикваш я. Ако една жена хапе и когато галиш – кучка. Толкова е ясно и чисто и никой не трябва да се променя. Бъди себе си, отива ти. В крайна сметка хубавото на всички хора е, че винаги ще те нахранят, ще ти дадат чаша вино и после и ще потанцуват. А дълбоко, много надълбоко в себе си всички сме плитки… Оплетени и вързани за нещо, без което не можем. И така трябва да бъде. Всеки да има притегателна сила, която да го дърпа, бута и вдига. Адреналин – живинка. Човек – Любов. А силата е в знанието, защото можеш да промениш Живота си с една идея. „Ако посееш действие ще пожънеш навик. Ако посееш характер ще пожънеш съдба.“

ДНК-то на щастливия Живот – да спреш веднага да предвиждаш, защото, който предвижда спира да преживява. Да преценяваш мъжа по това колко обича детето си, а не по това какво светът е направил с него. Да се бориш за всичко, което искаш, за да го имаш. Да спреш да анализираш постоянно, защото прекаляването със сивото в главата случва нерешителността. Да спреш да се опитваш да контролираш всичко и всички, защото първо не можеш и второ не е здравословно. Контрол… на какво ли не са готови хората, за да контролират. А всъщност именно от това има беда. От контрола на тълпата. Влиянието върху действието на една тълпа води до огромни промени именно върху сивото в главата. Пазете си мозъка и го освободете. Летете! Проблеми?! Няма. Има само изкуствено повишена важност на нещата. Здраве и Любов – цветното в Живота.

След секс обикновено човек пуши или оставя другите да пушат. След баня обикновено е мокър. След работа обикновено - уморен. След плаж – със загар. След Любов – полужив. След университета – знаещ. След концерт – развълнуван. След целувка – докоснат. След специална вечер – зареден. След зимата идва лятото. Това му е хубавото на Живота – цветното, различното.

Представи си това… Детска планета е. Малкият принц е тук, а Мечо Пух е нашата ‚царица‘.  Всичко е шарено. Вече е различно. Цари дивашка благодат. Акцентът е в обелените колене, а същественият въпрос е:

 -Чуваш ли? Аз раста.

Сузана Башева