вторник, 19 декември 2017 г.

*Крадци на мечти*

Дойде и ме хвана за ръка.
Неочаквано докосна и душа…
Отрицание имаше в сърцето, но усмивката ти на лицето…
Всичко грейва към небето.

Когато те видя ме грабваш.
Поглеждаш ме – изяждаш.
Светът спира да се върти,
Докато гледам в твоите очи.

Искаше да видиш свят.
Да те отведа от тук.
Но не каза, че ще бъде за малко и то – напук.

Грабихме, взимахме, докато ни е добре.
И изведнъж… ни мечти, ни криле.

Щяхме да рисуваме мечти.
Да бъдем само аз и ти...

Любовта ни беше скок, за който ти ме вдъхнови.
А сега съм просто едно влюбено момче, което ти разби.
Но ти си моето момиче – запомни.
Така ми каза ти… Така ми каза ти.

Будя се нощем  и мълча, а всъщност крещя, за да дето не чувам гласа…
Пред очите ми Ти, а всъщност те няма.
Свито е сърцето без моята дама.

Искам да те гледам, искам да те чувам.
Даже и като мълчиш – ликувам.

За едно ще те помоля само…
В чуждо легло да не лягаш и на друго рамо да не се облягаш.

Щяхме да рисуваме мечти. Да бъдем само аз и ти.
А сега останахме - крадци на мечти.


Няма коментари:

Публикуване на коментар