*Крадци на мечти*

Дойде и ме хвана за ръка.

Неочаквано докосна и душа…

Отрицание имаше в сърцето, но усмивката ти на лицето…

Всичко грейва към небето.

Когато те видя ме грабваш.

Поглеждаш ме – изяждаш.

Светът спира да се върти,

Докато гледам в твоите очи.

Искаше да видиш свят.

Да те отведа от тук.

Но не каза, че ще бъде за малко и то – напук.

Грабихме, взимахме, докато ни е добре.

И изведнъж… ни мечти, ни криле.

Щяхме да рисуваме мечти.

Да бъдем само аз и ти...

Любовта ни беше скок, за който ти ме вдъхнови.

А сега съм просто едно влюбено момче, което ти разби.

Но ти си моето момиче – запомни.

Така ми каза ти… Така ми каза ти.

Будя се нощем  и мълча, а всъщност крещя, за да дето не чувам гласа…

Пред очите ми Ти, а всъщност те няма.

Свито е сърцето без моята дама.

Искам да те гледам, искам да те чувам.

Даже и като мълчиш – ликувам.

За едно ще те помоля само…

В чуждо легло да не лягаш и на друго рамо да не се облягаш.

Щяхме да рисуваме мечти. Да бъдем само аз и ти.

А сега останахме - крадци на мечти.