неделя, 29 ноември 2015 г.

*От хората за хората...*

Годината е 2015, месецът е зимен, светът е озверял,  а хората си ставаме все по свидни... 

Съвременният човек е като един голям кръг, който се мъчи да живее в квадрат. Същността на човешкия дух  се поражда от нови преживявания, като намира за нужно и възвишено да тормози хората, които правят добро днес, за да си осигурят добър сън утре...

Става дума за отец Иван. Един обикновен човек, родом от с. Благово, израснал от 16 годишна възраст в София. Боледувайки, след 30 годишнината си, той преоткрива църквата и Бог. Решава да стане отец и иска да помага на хората. От обличане на расото през 1981 година, той започва да гради и строи. Именно тогава държавата се сеща за неговото съществуване и започва да го атакува. Провиненията са, че има „приятели на запад”, той е „агент на запада” и „защо ще става поп?!”.
 Затварят го за 7 месеца в килия в следствието в Монтана, където не му дават да се изкъпе нито веднъж, стрижат му брадата до половина обаче, че машинката им се чупи и го карат да спи на земята.  В едно помещение - „6 стъпки широко, 12 дълго” тогавашните на власт се подиграват с Отчето. Целта им е била да му свалят расото, за да си сложат една звездичка в повече.  Става дума за Отчето, което създаде приюта за бездомни хора, които имат нужда от помощ. Домът се казва „Св. Николай” и се намира в с. Нови хан при манастир „Св. Троица”. Един човек, който цял живот е в битките с живота. Минал през тясната килия в затвора, „справедливата” държава и хората, които са искали да му попречат, днес той е носител на доброто и покровител на изоставени, объркани души. Напук на всичко, днес той продължава да гради.
И тъй като няма ненаказано добро,от няколко седмици отец Иван от Нови хан, получава заплахи за убийство по телефона. 
„Седем-осем пъти в продължение на 2 седмици някой се обажда от скрит номер и казва да освободя всички жени и деца или ще съм „мъртъв”. Като го питам кой е, той затваря телефона.”, казва отецът.
Не става дума за вярващи и невярващи, не става дума за лошотията  у хората. Нея я е имало, има я и винаги ще я има. Не става дума за страх, отец Иван не се притеснява от нищо, по думите му. Не става дума за жената, която най-вероятно е прибрал духовникът, защото е била тормозена и сега евентуалният й партньор не може да спи, че няма кой да бие, след като се напие. 
Става дума за времето, в което живеем. Извинете, безвремието! Сега, когато най-скъпото нещо не е подвигът и добрината, а информацията и голотата. Сега, когато щастието се състой не в това просто да продължим напред, а в това да свръханализираме, което означава, че отдавна сме намерили отговора и в това да си отмъстим. Време, в което знанието не е сила, с която можеш да промениш живота си, а е бреме, което носи тъга. Време, в което ДНК-то на щастливия живот е тежина и вечна борба. Време, в което бягство зад граница е най-добрият вариант да оцелееш. Човекът днес намира красота в самотата си. Да си саможивляк е на почит. Време, в което ‘колкото толкова” ни задоволява. Време, в което „да бъда нощем гола или денем в мола” е ежедневният въпрос на прекрасни момичета, които разчитат само на епилацията и основно напредват на задна. Време, в което не се толерира  духовното, на което е символ отец Иван, а се култивира материалното, върху което почти всеки се е спрял. Време, в което мъжът не се преценява по това колко обича децата си, така, както отец Иван обича своите, които нарича „внуци”, а се преценява по това какво светът е направил с него.
Сега, когато има контрол над тълпата, влиянието върху действието на всички ни води до големи промени, тъжни промени... Време, в което ни пускат мъгла да не виждаме по далеч от носа си. Светът е един голям кошер и всяко малко нещо иска да бъде обичано. И пчелите си имат царица, а пушекът ги успокоява и прикрива опасността. Точно, както с нас шикалкавят сега...
Разбери човеко, че ненужното на теб е съкровище за друг. Остави ти отец Иван да си гледа децата и да гради, докато може, без тайно да го пробождаш с ножа. На безразличието.
 Няма братска трапеза вече. Не можеш да угодиш на хората. Ако до сега си се радвал на моменти, вече ще се радваш на това да имаш време... Време за жената, време за децата, време за брата... Не бъди горд, а се смири, защото гордостта плаче през нощта. Не бъди сантиментален, тъй като това днес е най-погубното на света.
Запомни, че героят винаги казва истината и животът е в тия, малките неща, да помагаш от добра душа.
 Като отец Иван, който сега е на 70 години, но не са го пречупили. Засега.
‘От хората за хората’ не е просто история, нито борба, а просто блага дума, която да отвори врата. 


Сузана Башева

Няма коментари:

Публикуване на коментар