„Бележки на салфетки“ От един болен баща към скъпата му дъщеря

Гарт Калахан е на 44 години, когато е бил диагностициран с рак три пъти от ноември 2011 до 2016 година. Той има съпруга на име Лиса и дъщеря на име Емма. Именно дъщеря му е източник на тази човешка, вдъхновяваща история за живота, борбата с него и най-вече за посланията на един баща към неговата дъщеря…

Изплашен, че може да не доживее абитуриентския бал на дъщеря си и изплашен,че може да й липсва, когато най-много има нужда от него, Гарт започва да пише бележки на салфетки на Емма. Това е неговият начин всеки ден да й показва, че я обича, че я подкрепя и че се гордее с нея.

Докато се борят с болестта, тези кратки бележки придобиват особена важност и смисъл, който ще остане завинаги. Всяка една дума написана върху салфетките, които Гарт й поставя в плика за обяд всеки ден, е завещание до неговото дете.

Може би най-съкровеното послание на тази история е колко малко е нужно, за да зарадваш близките си, за да се сближиш с тях. По един изключително простичък начин да покажеш на хората как нещо малко може да придобие голям смисъл. Един зов за събуждане. Да споделиш чувствата си.

Представям Ви част от 826 – те салфетки на Гарт Калахан, които никога няма да са достатъчни за Емма, но за нас може би…

„Най-значими са дълготрайните връзки, които създаваме. Това е цялата философия.“

„Скъпа Емма, понякога, когато имам нужда от чудо, поглеждам в очите ти и осъзнавам, че вече съм създал едно. С обич, татко.“

„Ако Господ ти изпрати камениста пътека, дано ти даде и здрави обувки.“ Ирландска поговорка

„Скъпа Емма, всеки, който мисли, че слънчевата светлина е истинско щастие, никога не е танцувал под дъжда. С обич, татко.“

„Знаех,че трудните моменти в живота се случват, когато трябва да научиш нещо важно или са необходими, за да те насочат по пътя към нещо велико. Ако успееш да приемеш този факт, можеш да преживееш всичко.“

„Винаги изглежда невъзможно докато не се направи.“ Нелсън Мандела

„Винаги ще дойда да те прибера. Позволи ми. Без да задавам въпроси.“

„Ако не харесваш нещо – промени го. Ако не можеш да го промениш – промени отношението си към него.“ Мая Анджелоу

„Скъпа Емма не е важно какво точно правиш в живота, а кой е до теб и как променяш света. С обич, татко.“

„“Нормален“ е режим на пералнята. Бъди невероятен.“ Неизвестен автор

„Слушай сърцето си! Така винаги ще знаеш верния път. Да вземеш правилното решение е лично твой избор.“

„Падни седем пъти. Стани осем.“

„Ценното на емоциите е в това да се споделят, не само да се изпитват.“ Саймън Синек

„Пет важни неща, които трябва да запомниш:

Винаги използвай качествени продукти.

Не бързай.

Давай най-доброто от себе си.

Слушай.

Говори.“

„Рискувай или остани завинаги само с мечтите си.“ Хърб Брукс

„Не се моли за лесен живот. Моли се за сила, за да се справиш с трудния.“ Брус Ли

„Самият ти си достатъчен. Няма какво да доказваш на никого другиго.“ Мая Анджелоу

„Не спи, с когото и да е. Искам да обичаш. Искам да имаш увереността да уважаваш тялото и душата си. Контролирай се.

„Не е нужно животът да е перфектен, за да е прекрасен.“Анет Фуничело

„Животът е прекалено кратък, за да работиш за кретен.“

„Бъди дъгата в облака на някой друг.“ Мая Анджелоу

„Това, което правиш днес може да промени всички следващи дни от живота ти.“ Зиг Зиглар

„Научи се да прощаваш. Всички ние се нуждаем от мир, а прошката ни позволява да се отърсим от болката. Прошката е въпрос на решение, също както много други постъпки в живота ти. Ти решаваш.“

„Сещаш ли се за всички неща, които искаше да направиш? Отиди и ги направи. С обич, татко.“

„Когато пораснеш, ще откриеш, че имаш две ръце. Едната е, за да помагаш на себе си, другата – да помагаш на останалите.“ Одри Хепбърн

„Или напиши нещо, което заслужава да бъде прочетено, или направи нещо, което заслужава да бъде описано.“ Бенджамин Франклин

„Скъпа Емма, ако можех да ти дам едно нещо в живота,щях да ти дам способността да се виждаш през моите очи. Само тогава ще осъзнаеш колко си специална за мен.С обич, татко.

И така… в живота на всеки трябва да има постоянни и временни неща. Би било хубаво постоянните да бъдат – любовта, комуникацията, обаждане по телефона, споделяне на потиснатите чувства, написване на онази бележка. А на временните – да не обръщаме толкова голямо внимание. Животът е временен, но пък тази история и посланията й са завинаги.

*По действителен случай...*

Коя си ти? Същият човек, който си била винаги.

Ако ме бяхте питали преди три месеца щях да имам готов отговор. Но Паник Атаката дойде посред бял ден, отнесе главата, въздуха, деня ми и разруши моята увереност.

Преди бих казала, че губя себе си, когато не съм на път и не откривам нови емоции. Но това беше преди. Сега може би истината е, че изчезвам, когато съм тук и съм тук, когато ме няма. Тя е такава. Обърква те. Замайва те. Не знаеш къде си, защо си и най-вече какво по дяволите се случва. Нейно величество – ПА

При Паник Атака всичко се случва за секунди, но на забавен каданс. Удължаването на драматичния момент е осезаемо. Виждаш всичко толкова ясно, но отражението на самия теб се замъглява. Отклоняваш се от образа си. Сякаш всичко изглежда различно. Дори косата на главата. Сякаш дните минават без теб. Сякаш вървиш срещу себе си и разумът ти крещи, че трябва да обърнеш. Е да, но в един момент, воланът свършва, завоят не. Пулсът се ускорява, крайниците ти изтръпват, настръхваш отвътре, дланите се потят, дишането е сложен процес… и така докато не отмине. Времето е относително. А, когато отмине, ти си скован получовек с нервен стомах и ти се гади. И така около два,три дни.

Истината е, че нищо не си отива от нас докато не ни научи на това, което трябва да знаем. Всички знаем закона за промяната. Историята се повтаря докато не си научим уроците на живота. И пак и пак. От тук идват въпросите - Защо се случва това с мен? Защо сега? А от там следва да изживееш въпросите, защото животът ще ти поднесе отговорите. Бягството от ирационалните ти страхове не е решаване на проблема, а започването отначало е пълна илюзия. Просто трябва да го приемеш. Да дишаш дълбоко и да спиш пълноценно. Без надежда,че се е случило само един път, защото надеждата е опасно нещо. Понякога може да те влуди.

Самият живот е крушение на плановете ти. Мечтаеш, сърцето желае и изведнъж облаци надвисват мрачно и променят прогнозата ти. Не, че си изгубил разсъдъка си. Само малко си изгубил посоката. Може би всеки се е чувствал така някога. Всеки иска да бъде разбран, да бъде усетен. Може би, ако знаехме какво си мислят другите хора, щяхме да сме наясно, че никой не е обикновен. И всички заслужаваме овации на крака поне веднъж в живота си. Сигурно Паник Атаката е знак да бъдем по-добри и да не съдим, защото всеки води тежка битка. И, ако наистина искаме да видим какви са хората, единственото, което трябва да направим е да погледнем.

Като видим едно лице ще съзрем белег. Всички имаме белези по лицата си. Тези в сърцето са картата, която ни показва къде отиваме. Тези на лицето са картата, която ни показва къде сме били. И каквито и да са белезите, те никога няма да са грозни. Те просто ни напомнят, че всъщност не можем да направим нищо в най-важните моменти в живота ни.

Когато преставаш да вярваш в разума, в справедливостта, в интуицията си, ти преставаш да вярваш в себе си и оставаш страховете да предопределят живота ти. Едни страхове без ясен образ. Просто емоция, на която не бива да се подаваш. Няма промяна без действие. И няма време, което да пречи на щастието. Просто има фиксации, които трият смисъла. Все искаме да бъде нещо, което не е в момента. А това е толкова изтощително. Каквото и да е времето сега, хубаво е, че го имаме. Можем само да го оставим на мира, защото времето е джентълмен, връща всичко на всички.

А Тя… Паник Атаката е тъга, а тъгата е ремонт на душата. Трябва да се разрушиш до основи, за да се изградиш отново. Странно е, защото те кара да се отклониш от рутината и да разбереш, че достатъчно си се грижил за другите и е време да се погрижиш и за себе си.

На Брат ми***

И няма да съм никога сама.
С брат ми за ръка...


Самичка бях и после ти се появи.
Малък, рошав и игрив.
Винаги те пазех, от себе си дори.
Завинаги ще съм до теб, запомни.

Да имаш брат е светлина.
Четири ръце и две сърца - бродят из света.
Ти тъжиш и аз рева.
Смея се и ти така.

Най - добър приятел и пазител.
Братът е спасител.
Няма как да си сам, щото винаги има там...
Едно човече твое. С тебе и зад тебе - той е.

И човек и мъж, и сърце и душа - винаги ще те хване за ръка.
Едни зелени очи - пълни с мечти.
Прозира душата на дете, което гори.
Любов, отчаяние, смях и тъга - всичко е в тази красива, братска глава.