*Вълшебницата и Времето*

Имало едно време, някъде между морето и сушата, едно момиче, в началото на зрелостта си, което обичало да подарява време. Нарича ли я – Вълшебница.

Време…

Време да се върнеш. Време да забравиш, време да си спомниш. Време да спре да боли. Време да простиш. Време да обичаш. Време да се намериш отново.

Проблемът с времето обаче е, че за две седмици или два месеца, то винаги свършва.

Вълшебницата винаги била сама и разполагала с времето си, но обикновено го раздавала. То пък не се връщало при нея… Не срещала никого случайно, защото си го е пожелавала много преди изобщо да го има и в мислите си вече го е преживявала.  Дните отлитали  и тя осъзнала, че оргазмите й изведнъж са станали по-дълги от връзките. Когато са били истински, разбира се. Едно безкрайно скитане, което накрая завършило с гняв, разочарование, болка, страх и уплах от света наоколо.

Мъжете обикновено се връщали не, за да останат, а за да си вземат от нея. Вероятно, защото тя била небрежно рошава, истинска, без дълъг цветен маникюр, който да оставя следи. Чиста. И с усмивка и с неволя. Не изисквала, не молила, не просила обещания. Само искала да радва. Давала свобода и търпение. Чакала си кротко, безмълвно. Боляло, ама търпяло. Винаги вярвала, че има смисъл. Умеела да чува, когато слуша. Един вид – кактус  с душа на маргаритка. Лудетина, която носи утеха. Невъзмутима изкусителка. И приятелка и противничка.

Сега, когато най-скъпото нещо не е любовта и добрината, а тишината и голотата. Сега, когато удовлетворението се състой не в това да продължим, а да си отмъстим. Време, в което опитът не е сила, с която можеш да промениш живота си, а бреме, което носи тъга.  Време, в което ДНК-то на щастливия живот е тежина и вечна борба. Време, в което колкото – толкова задоволява. Време, в което „да бъда нощем гола или да не бъда денем в мола“ е ежедневният въпрос на прекрасни момичета, които разчитат само на епилацията и основно напредват на задна.  Време, в което масовката предпочита тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот. Време, в което е забележително да бъдеш себе си, тъй като всяка седмица се измислят нови биографии. Време, в което една Вълшебница, която дава и не иска, която знае и мълчи е приказка.

Бутилирани обещания, любов като версия на Дядо Коледа, метросексуални мъже и порочен егоцентризъм. Време, в което вече никой не иска въртележки. Искат скоростни влакчета, от които да им се повръща. Всеки иска любов, ама не всеки знае какво да я прави, когато я срещне. Любовта е хубаво нещо, ако хората не са толкова объркани. Какво става, когато се влюбим?  Под въздействието на стимула хипоталамусът изстрелва мощен заряд от ендорфини. Но защо точно този мъж или  тази жена? Може би  конкретните феромони ни дават генетичен сигнал? Или някак разпознаваме чертите на нечия външност? Ароматът на даден човек пробужда приятни спомени? Може би любовта е част от плана?  А от там идва и сексът. Той е оръжие. Сексът е спасение, когато вече няма надежда за любов.

Убиват хора, че казват истината. Това е истината. Но истината е, че сме арогантни. Опитваме се всячески да избегнем старостта, а не осъзнаваме каква привилегия е да остареем, особено с някого. Някой, който не те кара да извършиш убийство, който не те унижава.  Истината е, че мълчанието във всеки си има име. Истината е, че почти любов – не е любов. Истината е, че е нужна болка, за да се изцели болка. Истината е, че всички сме самотни, но сме заедно в самотата си. Истината е, че гневът е полезен, завистта – разбираема, а похотта – напълно естествена. Истината е, че жената е жена, когато има правилно мъжко присъствие. Истината е, че самотата не се лекува по полов път.  Има мъже,  които лъжат, за да влезнат в леглото ти, но има и такива, които лъжат, за да влезнат в сърцето ти.  Има толкова много жени/мъже, с които да преспиш, а толкова малко, с които да поговориш. Истината те прави свободен. А докато не се каже истината за миналото, не може да се намери помирение в настоящето. Истината е, че най-важното решение в живота на човек е в коя компания ще го прекара. Истината  е, че тя е Вълшебница, защото подарява най-ценното -  време. А то е като хляба – хубаво е да си оставиш и за утре.

Истината е, че рицарят падна от коня…

*Крадци на мечти*

Дойде и ме хвана за ръка.

Неочаквано докосна и душа…

Отрицание имаше в сърцето, но усмивката ти на лицето…

Всичко грейва към небето.

Когато те видя ме грабваш.

Поглеждаш ме – изяждаш.

Светът спира да се върти,

Докато гледам в твоите очи.

Искаше да видиш свят.

Да те отведа от тук.

Но не каза, че ще бъде за малко и то – напук.

Грабихме, взимахме, докато ни е добре.

И изведнъж… ни мечти, ни криле.

Щяхме да рисуваме мечти.

Да бъдем само аз и ти...

Любовта ни беше скок, за който ти ме вдъхнови.

А сега съм просто едно влюбено момче, което ти разби.

Но ти си моето момиче – запомни.

Така ми каза ти… Така ми каза ти.

Будя се нощем  и мълча, а всъщност крещя, за да дето не чувам гласа…

Пред очите ми Ти, а всъщност те няма.

Свито е сърцето без моята дама.

Искам да те гледам, искам да те чувам.

Даже и като мълчиш – ликувам.

За едно ще те помоля само…

В чуждо легло да не лягаш и на друго рамо да не се облягаш.

Щяхме да рисуваме мечти. Да бъдем само аз и ти.

А сега останахме - крадци на мечти.

*Плейлист на трезвата мацка*

Помните ли, когато цяла година в училище чакахме лятната ваканция, а тя отлиташе като миг. Странно е, но животът отлита по-бързо от лятната ваканция. Поради тази лекота, с която той се изплъзва ми се прииска да създам един плейлист на трезва глава. Осъзната глава. Чупена глава. Плейлист,  но не с музика, а със силни емоции, през които всеки един от нас минава и би било хубаво да не забравя. Плейлист за най-дългото пътуване – Животът.

1. Това, че нямаш, не ти пречи да бъдеш.
2. Както подбираме храната си, така би било по-здравословно да подбираме и хората в живота си. Да бъдат висококачествени, но нискокалорични…
3. Тихата сексуалната революция е като всяка друга. Накрая винаги ще има жертви.
4. Ако се стремиш да бъдеш локомотив, а не вагонче, то поне ти ще управляваш.
5. Всеки познава по един Пинокио, но всеки познава и по един добър човек. Просто добрите хора не са автобуси. Следващият няма да дойде. Така че… има хора, които заслужават място в живота ти.
6. Мълчанието не променя нищо навън. Променя само нас. И ни превръща в нещо, което не сме искали да бъдем.
7. Бариерите, които си слагаме ни предпазват от тъгата, но и от радостта…
8.  Правдата и кривдата са винаги ръка за ръка.
9. Ако заедно имате подобрение, по-добре ви е… слагайте главата в торбата и не пускайте ръката.
10. Трябва да си много смел и малко луд, за да отвориш сърцето си и да го дариш.
11. Ако наистина си намерил правилния човек, той/тя няма да се откаже.
12. Нуждата не е слабост. Нуждата си е нужда.
13. Наистина, все повече нещастни предлагат щастие.
14. Наистина, пасивността убива. Всичко и всеки.
15. Успееш ли да разтупкаш сърце, може би ще държиш и ръце.
16. Ако искаш нещо ужасно силно и то е адски близо, вземи си го.
17. Баланс е да не позволяваш на някой да те обича по-малко отколкото се обичаш ти самия.
18. Ако искаш да ти се чува думата – не повишавай тон.
19. Понякога, за да те чуят, трябва да замълчиш.
20. Марковите дрехи не ти пазят завет, а материалните облаги не ти обличат душата.
21. Всеки трябва да спи нощем… поне, когато е облачно.
22. Всеки ден, всеки човек прави избор в живота си. Трудното идва после, когато трябва да живеем с тези избори.
23. Всеки има момент в живота си, за който като се сети му се плаче, крещи на ум и се усмихва че е било. Това е истински момент.
24. Тъжно, но доста често се случва, за твоя си човек, накрая да си друг човек.
25. Интересните събития често имат глупави обяснения.
26. Всеки от нас е електронно свързан с целия свят, а по-самотни никога не сме били.
27. Несподелената любов е най-трудна, защото не можеш да кажеш на някого, че те обича.
28. Любовта е просто дума, докато не срещнеш някой, който рязко ще даде яснота на значението й.
29. Има подкрепа, която си търсил. Има такава, за която не си молил. А има и такава, която ти се предлага.
30. Всяко лято има история. Наистина. А плажът е добра метафора за живота. Стискаш ръка и пясъкът се изплъзва. Отваряш ръка и нужният остава.
31. Ако имаш любими моменти, превърни ги във време…
32. Чувствата не са черва да ги претакаш. Не могат да се оперират.
33. Обичай хората, които се отнасят добре с теб. Пусни тези, които не го правят. Ако имаш шанс – грабни го. Не знаеш какво ще ти донесе. А, ако някой променя живота ти- допусни го. Не знаеш докъде ще те отведе.
34. Понякога е трудно да си простиш. Трябва някой да го направи вместо теб.
35. Понякога родителите дават пример как не се дава пример.
36. Връзките се разпадат, когато спреш да се грижиш за тях.
37. Неспособността да обичат не е естествена у мъжете. Сами си затварят сърцето.
38. В момента, в който кажеш, че бузи за шамари вече нямаш – вече си си завъртял едната буза в очакване…
39. Има хора, пред които немееш,от които настръхваш. И отвън и отвътре. Хора многоточия…
40. Любовта не е мисъл. Тя е емоция.
41. Секси е, когато жената срещу теб  е добър събеседник.
42. Ако чакаш докато станеш готов, ще си в очакване през останалата част от живота си.
43.  Това, че някой те обича не за пръв път, не означава, че няма да те обича най-много.
44. Да намериш време да обичаш е като да намериш време да ядеш.
45. Жените отдавна не търсим принцове и спасители. Искаме мъж, който е сигурен, че иска нас. Смел да ни има и да ни приема. Един. Който да ни обича не на думи, а наистина.
46. Щастието в крайна сметка е, когато искаш нещо да се повтори. Когато е било, значи ти е било хубаво. Бил си щастлив.
47. Не бъди мъжко момиче. Мъжките момичета страдат сами.
48. Не бъди страхливо момче. Страхливите не изкачват върхове.
49. Първата любов и правилният човек са две много, много, много различни неща.
50. Около тридесет години /плюс – минус/ човек разбира, че има сила и сърце да преживее всичко.
51. Целувката е това, което променя живота, който си познавал до сега…
52. Живей – без да претендираш, обичай – без да изискваш, изслушвай – без да атакуваш, дискутирай – без да обиждаш.
53. Преди 30, към сърцето:

-          Отвори се. Готов съм.

След 30, към сърцето:

-          Не ми почуквай. Знам.

54. Всеки има нужда да има поне един човек в живота си, с който да може да говори, както говори със себе си.
55. Всеки дава на другите това, от което самият той се нуждае.
56. Корабът не потъва, когато е във водата. Потъва, когато водата е вътре в него. Така че не е важно какво става около теб, а какво се случва вътре в теб.
57. Никой на никого не е длъжен. Просто всеки на някого понякога е нужен.
58. Трудно се обича жена, която е била много обичана…
59. Жените имаме нужда от внимание и любов.
60. Мъжете имат нужда от спокойствие и още повече любов.
61. Недей да забравяш хората, с които има какво да си спомняш.
62. Опитът. Това е истината. Взима много скъпо, но обяснява доста разбираемо.
63. Хората вече не търсят любов. А просто най-добрият вариант за партньор.
64. За да опознаеш един човек, не ти е нужно време, а ситуация.
65. Сексапилът и силата на излъчване на една жена няма нищо общо с високите токчета. Сексапилът у едно момиче зависи от увереността и страстта й. Едно босо, рошаво момиче може да е много по-привлекателно от токчета с прическа.
66. Най-добрият афродизиак е усмивката.
67. Живот без любов е като година без лято.
68. Всички сме железни до втората чаша и първата целувка…
69. Зад всяка усмивка се крие нечия липса или болка.
70. Език кости няма, но език кости чупи…
71. Това, че човек обича широките булеварди, не означава, че не може да се озове в задънена улица.
72. За да бъдеш щастлив се нуждаеш от сигурност. За да бъдеш влюбен обаче се нуждаеш от несигурност. Това е проблемът.
73. Най-хубавите празници са тези, които се случват вътре в нас. Не на празници.
74. В първата любов човек търси съвършенство. В последната – истината.
75. Ако една креватна   история може да се превърне в любовна. Обратното е твърде малко вероятно.
76. Бързината пречи да бъдеш себе си. Забави темпото. Животът е толкова по-хубав, когато го живеем бавно.
77. Някои хора се плашат повече от щастието, отколкото от нещастието.
78. Някои хора издържат на лошотия. А немеят и бягат от добротия.
79. Безветрие настъпва, когато не виждаш очите и не държиш ръцете…
80. Мъжете не си тръгват от жената, с която са. Те си тръгват от начина, по който се чувстват вече с нея.
81. Времето – най- ценният подарък, който може да получиш.
82. Същността на човешкия дух се поражда от нови преживявания.
83. Добрината е най-добрият антидепресант.
84. Наистина има хора, с които си имал такива дни, които би заменил за месеци дори за години.
85. Пътуването е най-добрият начин да си купиш спомен. И най-добрият психолог. И е едно от малкото неща, за които вадиш от джоба, но пълниш в сърцето.
86. Човекът днес повече се тревожи да не губи неща, отколкото да печели неща.
87. Понякога е по-хубаво да изгориш, отколкото просто да тлееш…
88. Запомни! Когато си лош, ти не си лош. Просто те боли.
89. Ако имаш една история с някой, която няма да имаш с никой друг, значи имаш история завинаги и някой специален в живота си.
90. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
91. За да усещаш повече, мисли по-малко.
92. В момента, в който си зададеш въпроса: „Кога престана да бъде забавно и стана страшно?“ вече може да си сигурен, че знаеш отговора…
93. Може би въпросите имат по-голяма сила от отговорите?!
94. Човек винаги е в търсене на нещо. Работа, гадже или апартамент. Но защо по дяволите 3-1= 0?
95. Нима страничен наблюдател може да разбере същността на една връзка отвътре?
96. Може би не става дума за щастливия край? Може би става дума за самата история?
97. Кое е по-страшно? Да правиш любов без да обичаш или да обичаш без да правиш любов?
98. Кога за последно направи нещо за пръв път?
99. Кой е любимият ти спомен  от последните три месеца?

Няма по-хубаво нещо от живия Живот. Моментите, в които се чувстваш жив. Затова изживей останалата част от него като не бързаш. Особено за Любов. Нея като я има, тя се случва. Прониква. И с болката си и с радостта си. Тя е тиха. Влиза на пръсти. Вместо да се страхуваш и да я гониш. Предложи й стол и я изслушай. Може би има какво да ти каже.

P.S. Казвам го на Вас, за да го чуя аз.