Дойде и ме хвана за ръка.
Неочаквано докосна и душа…
Отрицание имаше в сърцето, но усмивката ти на
лицето…
Всичко грейва към небето.
Когато те видя ме грабваш.
Поглеждаш ме – изяждаш.
Светът спира да се върти,
Докато гледам в твоите очи.
Искаше да видиш свят.
Да те отведа от тук.
Но не каза, че ще бъде за малко и то – напук.
Грабихме, взимахме, докато ни е добре.
И изведнъж… ни мечти, ни криле.
Щяхме да рисуваме мечти.
Да бъдем само аз и ти...
Любовта ни беше скок, за който ти ме вдъхнови.
А сега съм просто едно влюбено момче, което ти
разби.
Но ти си моето момиче – запомни.
Така ми каза ти… Така ми каза ти.
Будя се нощем
и мълча, а всъщност крещя, за да дето не чувам гласа…
Пред очите ми Ти, а всъщност те няма.
Свито е сърцето без моята дама.
Искам да те гледам, искам да те чувам.
Даже и като мълчиш – ликувам.
За едно ще те помоля само…
В чуждо легло да не лягаш и на друго рамо да не се
облягаш.
Щяхме да рисуваме мечти. Да бъдем само аз и ти.
А сега останахме - крадци на мечти.
