ЛЮБОВ

Имаш само това, което казваш на хората. Ако не казваш това, което ти е в душата, няма да има на какво да стъпваш. Затова ще бъда откровена до болка и разказваща себе си.

Представи си, че се носиш по морето, което е тихо, но дълбоко. Носиш се по течението и изведнъж намираш пристан. Съзираш го и почти мигновено това място там ти харесва и решаваш да останеш за известно време. За малко уж. Дни и нощи се сливат и изведнъж осъзнаваш, че е дошъл момент, в който дните са се превърнали в месеци, а те в години. Разбираш, че си забравил дори за къде си тръгнал преди време. Не за друго, а защото ти харесва там, където си. Просто разбираш, че това е твоето място. Това е Любов.

Знаеш ли, че Любовта е невидима? Невидима, защото тя прави онези малки чудатости за всеки един от нас. Малки вълшебства като това да изпиташ страх, приятен страх да не загубиш тази любов. Да изпиташ благодарност, че имаш тази любов, че правиш някого щастлив всеки ден, чудото да се чувстваш спокоен всеки един ден, защото знаеш, че имаш любов. Споделена, страстна, истинска. Чудото, че никой не знае до кога ще продължи. Уважението към нея и малкото време, което ни дава…

Пред Любовта се немее. В нейно присъствие, седиш тихо. Като се случи влизаш на пръсти и си взимаш един стол и сядаш да я изслушаш, защото тя има много какво да ти каже… Тя ще те научи как да бъдеш себе си, как да се будиш с усмивка всяка сутрин, как да я придърпаш вечер към себе си, за да й е топло. Как да настръхваш под кожата, как да я вдишаш дълбоко. Тя ще промени ритъма на сърцето ти. С нея ще потънеш вдън земя. Тя ще ти помогне да надникнеш на места, на които не си помислял да отидеш. Да разбереш смисъла на човешкото съществуване, а имено – човек да бъде нужен някому. Да се чувстваш необходим и да бързаш за някъде, да носиш нещо за някого. Да знаеш, че те чакат, че не си излишен на този свят. Да знаеш, че ти си целият свят за някого.

Срещал ли си някой, който да те усеща? Някой, който е бръкнал в най – дълбокото и е изкарал най-страшното? Някой, пред когото може да бъдеш себе си. Без страх. Някой, с който може да говориш, може да мълчиш, да крещиш. Някой, чието съществуване там някъде ти е достатъчно. Някой, който е уютен, който е доверие, който е там. Знаеш просто, че го има. И това е всичко. Това е Любов.

Любовта е освобождаваща, а привързаността е контролираща. Именно един от най – красивите моменти е онзи, в който си пуснал цялото си минало и си го оставил там. То вече не ти тежи, няма роля в настоящето ти. Имаш волност и точно тогава можеш да усетиш напълно свободата си. Когато имаш тази Любов. Чиста, неподправена, бурна, взимаща, но повече даваща. Осъзната Любов. Да обичаш като дете – безрезервно, безкористно, отдадено, смело, вселенско, гигантско, наивно. Това е Любов.

Ако си влюбен в силна личност, ти си богат. Защото това е едно от най – емоционално задоволяващите, умствено стимулиращи и духовно поучителни преживявания в нашия живот. Да обичаш силен мъж или жена е подарък, който никога не трябва да бъде изхвърлян, а трябва да се приеме с всичките му така наречени „несъвършенства“. Такава Любов е рядък скъпоценен камък, съществуващ в ограничени количества. Да се влюбиш в човек със силни морални устои, непоколебимо поведение и емоционална сила е достойна емоционална инвестиция с безкрайна възвращаемост.

Да си човек поначало е болест, която изисква малко упойка. А доста често в живота, твоята отрова е твоето лекарство. И единственият начин да се излекуваш е да се довериш. Всъщност Любовта е единственото нещо в този свят, което премахва всички болки и ни кара да се чувстваме живи. Любовта е извисяване на обикновеното до необикновено.

Не е трудно човек да се влюби. Трудно е да съхрани любовта след това. Затова една Любов променя света ти, ако е различна от всички останали. Това, което я разболява е гневът от загубата й. Но всъщност само тази Любов може да отпрати гнева. Тя затова е дошла при нас. За да ни излекува. А най-важната връзка е тази, която имаш със себе си. Това е и най -важната ти Любов. И тази Любов изисква постоянно участие. Тя те променя всеки ден, учи те цял живот, живее веднъж, а междувременно ти помага да се научиш да обичаш правилно, свободно и волно.

Любов е, когато ароматът на даден човек пробужда приятни спомени и подсъзнателно изпитваш сигурност в негово присъствие. Любов е , когато има смисъл в историята ви. Когато има поука, когато има болка, когато има истина. Любов е да трупаш, докато даваш. И така, както няма по-хубав секс от непланирания, няма по-истинска Любов от тази, от която бягаш. Точно тази, която е най- силното, емоционално и болезнено изживяване до момента. На моменти даже нетърпима. В крайна сметка, за дълго винаги остава само това, което трогва сърцето на хората.

Нали се сещаш за онези моменти, които знаеш, че ще помниш цял живот, още докато се случват? Това е Любов. През повечето време тя не се нуждае от думи. Усещаш я. И винаги можеш да намериш причина да се откажеш или изплашиш от нея, но ако не го направиш, можеш да останеш там и да бъдеш щастлив. В крайна сметка щастието е умението да надхитриш съдбата, защото животът изначало не е предназначен да бъде лесен. Хубаво би било да уважаваме трудностите, защото те са безкрайно градивни. А и „трудността“ опира основно до нагласите ни. Трябва да имаме силата да променяме нагласите си, за да посрещаме Любовта и „трудността“ й с отворени обятия.

Нека не забравяме, че няма пряк път към щастието. Препятствия винаги ще има в Любовта, тъй като идва момент, в който тя трябва да бъде „проверена“. И ако свържеш точките от миналото, ще разбереш, че всички събития са част от някаква цел. Някакъв по-голям план за теб и твоята Любов. Разбира се, че няма нищо случайно. Единственото, което му трябва на един човек да бъде щастлив (освен здраве) е вечер – любов, сутрин – уважение.

Да обичаш означава да обичаш човекът такъв, какъвто е и какъвто ще стане, докато минава през живота. Да даваш, без да искаш. Като кажеш, че ще се обадиш – да се обадиш. Като кажеш, че ще дойдеш – да отидеш. Да те има. Да оставиш всичко да ти се случва – любовта и тъгата. Да ги прегърнеш и да знаеш, че ще мине.

Няма по-хубаво нещо от това, да обичаш някого, който те обича и уважава също толкова. И никой не трябва да бъде идеален, за да бъде обичан. Това е толкова погрешно и отровно за самата Любов. Няма идеални хора, няма идеални Любови и така трябва да бъде. Самите „несъвършенства“ са красотата на всяка история и именно те липсват след това. Трите най-трудни неща в този живот са да се довериш, да простиш и да продължиш. В живота на всеки трябва да има постоянни и временни неща. Нека временни са трудностите, а постоянна да бъде Любовта, ръка за ръка.

Любов има всяка смислена жена с опит, която носи белезите на миналото си. И всеки смислен мъж с опит, който носи тревогите за бъдещето. Но Любовта е сега. И не е толкова важно колко силно може да те обича един човек, а колко дълго. В първата любов човек търси съвършенството. В последната – истината.

Всеки има някого, когoто няма… И всеки копнее да докосне някого, особено, когато го е чакал твърде дълго време. Добри мисли, добри думи, добри дела – това е Любовта.

Изчезни в човека, който обичаш. Отпусни се. Прости и помисли…

Добре, че грешим, за да разберем кой ни обича. Добре, че прощаваме, за да разберем кого обичаме ние.

Много думи разпилях. Късах струни с глас…

'Обичайте навреме.

След време, няма време.'


Сузана Башева

„Бележки на салфетки“ От един болен баща към скъпата му дъщеря

Гарт Калахан е на 44 години, когато е бил диагностициран с рак три пъти от ноември 2011 до 2016 година. Той има съпруга на име Лиса и дъщеря на име Емма. Именно дъщеря му е източник на тази човешка, вдъхновяваща история за живота, борбата с него и най-вече за посланията на един баща към неговата дъщеря…

Изплашен, че може да не доживее абитуриентския бал на дъщеря си и изплашен,че може да й липсва, когато най-много има нужда от него, Гарт започва да пише бележки на салфетки на Емма. Това е неговият начин всеки ден да й показва, че я обича, че я подкрепя и че се гордее с нея.

Докато се борят с болестта, тези кратки бележки придобиват особена важност и смисъл, който ще остане завинаги. Всяка една дума написана върху салфетките, които Гарт й поставя в плика за обяд всеки ден, е завещание до неговото дете.

Може би най-съкровеното послание на тази история е колко малко е нужно, за да зарадваш близките си, за да се сближиш с тях. По един изключително простичък начин да покажеш на хората как нещо малко може да придобие голям смисъл. Един зов за събуждане. Да споделиш чувствата си.

Представям Ви част от 826 – те салфетки на Гарт Калахан, които никога няма да са достатъчни за Емма, но за нас може би…

„Най-значими са дълготрайните връзки, които създаваме. Това е цялата философия.“

„Скъпа Емма, понякога, когато имам нужда от чудо, поглеждам в очите ти и осъзнавам, че вече съм създал едно. С обич, татко.“

„Ако Господ ти изпрати камениста пътека, дано ти даде и здрави обувки.“ Ирландска поговорка

„Скъпа Емма, всеки, който мисли, че слънчевата светлина е истинско щастие, никога не е танцувал под дъжда. С обич, татко.“

„Знаех,че трудните моменти в живота се случват, когато трябва да научиш нещо важно или са необходими, за да те насочат по пътя към нещо велико. Ако успееш да приемеш този факт, можеш да преживееш всичко.“

„Винаги изглежда невъзможно докато не се направи.“ Нелсън Мандела

„Винаги ще дойда да те прибера. Позволи ми. Без да задавам въпроси.“

„Ако не харесваш нещо – промени го. Ако не можеш да го промениш – промени отношението си към него.“ Мая Анджелоу

„Скъпа Емма не е важно какво точно правиш в живота, а кой е до теб и как променяш света. С обич, татко.“

„“Нормален“ е режим на пералнята. Бъди невероятен.“ Неизвестен автор

„Слушай сърцето си! Така винаги ще знаеш верния път. Да вземеш правилното решение е лично твой избор.“

„Падни седем пъти. Стани осем.“

„Ценното на емоциите е в това да се споделят, не само да се изпитват.“ Саймън Синек

„Пет важни неща, които трябва да запомниш:

Винаги използвай качествени продукти.

Не бързай.

Давай най-доброто от себе си.

Слушай.

Говори.“

„Рискувай или остани завинаги само с мечтите си.“ Хърб Брукс

„Не се моли за лесен живот. Моли се за сила, за да се справиш с трудния.“ Брус Ли

„Самият ти си достатъчен. Няма какво да доказваш на никого другиго.“ Мая Анджелоу

„Не спи, с когото и да е. Искам да обичаш. Искам да имаш увереността да уважаваш тялото и душата си. Контролирай се.

„Не е нужно животът да е перфектен, за да е прекрасен.“Анет Фуничело

„Животът е прекалено кратък, за да работиш за кретен.“

„Бъди дъгата в облака на някой друг.“ Мая Анджелоу

„Това, което правиш днес може да промени всички следващи дни от живота ти.“ Зиг Зиглар

„Научи се да прощаваш. Всички ние се нуждаем от мир, а прошката ни позволява да се отърсим от болката. Прошката е въпрос на решение, също както много други постъпки в живота ти. Ти решаваш.“

„Сещаш ли се за всички неща, които искаше да направиш? Отиди и ги направи. С обич, татко.“

„Когато пораснеш, ще откриеш, че имаш две ръце. Едната е, за да помагаш на себе си, другата – да помагаш на останалите.“ Одри Хепбърн

„Или напиши нещо, което заслужава да бъде прочетено, или направи нещо, което заслужава да бъде описано.“ Бенджамин Франклин

„Скъпа Емма, ако можех да ти дам едно нещо в живота,щях да ти дам способността да се виждаш през моите очи. Само тогава ще осъзнаеш колко си специална за мен.С обич, татко.

И така… в живота на всеки трябва да има постоянни и временни неща. Би било хубаво постоянните да бъдат – любовта, комуникацията, обаждане по телефона, споделяне на потиснатите чувства, написване на онази бележка. А на временните – да не обръщаме толкова голямо внимание. Животът е временен, но пък тази история и посланията й са завинаги.

*По действителен случай...*

Коя си ти? Същият човек, който си била винаги.

Ако ме бяхте питали преди три месеца щях да имам готов отговор. Но Паник Атаката дойде посред бял ден, отнесе главата, въздуха, деня ми и разруши моята увереност.

Преди бих казала, че губя себе си, когато не съм на път и не откривам нови емоции. Но това беше преди. Сега може би истината е, че изчезвам, когато съм тук и съм тук, когато ме няма. Тя е такава. Обърква те. Замайва те. Не знаеш къде си, защо си и най-вече какво по дяволите се случва. Нейно величество – ПА

При Паник Атака всичко се случва за секунди, но на забавен каданс. Удължаването на драматичния момент е осезаемо. Виждаш всичко толкова ясно, но отражението на самия теб се замъглява. Отклоняваш се от образа си. Сякаш всичко изглежда различно. Дори косата на главата. Сякаш дните минават без теб. Сякаш вървиш срещу себе си и разумът ти крещи, че трябва да обърнеш. Е да, но в един момент, воланът свършва, завоят не. Пулсът се ускорява, крайниците ти изтръпват, настръхваш отвътре, дланите се потят, дишането е сложен процес… и така докато не отмине. Времето е относително. А, когато отмине, ти си скован получовек с нервен стомах и ти се гади. И така около два,три дни.

Истината е, че нищо не си отива от нас докато не ни научи на това, което трябва да знаем. Всички знаем закона за промяната. Историята се повтаря докато не си научим уроците на живота. И пак и пак. От тук идват въпросите - Защо се случва това с мен? Защо сега? А от там следва да изживееш въпросите, защото животът ще ти поднесе отговорите. Бягството от ирационалните ти страхове не е решаване на проблема, а започването отначало е пълна илюзия. Просто трябва да го приемеш. Да дишаш дълбоко и да спиш пълноценно. Без надежда,че се е случило само един път, защото надеждата е опасно нещо. Понякога може да те влуди.

Самият живот е крушение на плановете ти. Мечтаеш, сърцето желае и изведнъж облаци надвисват мрачно и променят прогнозата ти. Не, че си изгубил разсъдъка си. Само малко си изгубил посоката. Може би всеки се е чувствал така някога. Всеки иска да бъде разбран, да бъде усетен. Може би, ако знаехме какво си мислят другите хора, щяхме да сме наясно, че никой не е обикновен. И всички заслужаваме овации на крака поне веднъж в живота си. Сигурно Паник Атаката е знак да бъдем по-добри и да не съдим, защото всеки води тежка битка. И, ако наистина искаме да видим какви са хората, единственото, което трябва да направим е да погледнем.

Като видим едно лице ще съзрем белег. Всички имаме белези по лицата си. Тези в сърцето са картата, която ни показва къде отиваме. Тези на лицето са картата, която ни показва къде сме били. И каквито и да са белезите, те никога няма да са грозни. Те просто ни напомнят, че всъщност не можем да направим нищо в най-важните моменти в живота ни.

Когато преставаш да вярваш в разума, в справедливостта, в интуицията си, ти преставаш да вярваш в себе си и оставаш страховете да предопределят живота ти. Едни страхове без ясен образ. Просто емоция, на която не бива да се подаваш. Няма промяна без действие. И няма време, което да пречи на щастието. Просто има фиксации, които трият смисъла. Все искаме да бъде нещо, което не е в момента. А това е толкова изтощително. Каквото и да е времето сега, хубаво е, че го имаме. Можем само да го оставим на мира, защото времето е джентълмен, връща всичко на всички.

А Тя… Паник Атаката е тъга, а тъгата е ремонт на душата. Трябва да се разрушиш до основи, за да се изградиш отново. Странно е, защото те кара да се отклониш от рутината и да разбереш, че достатъчно си се грижил за другите и е време да се погрижиш и за себе си.