1. Следвай сърцето си!
2. Нямай очаквания!
3. Вярвай в себе си!
4. Бъди различен!
5. Живота пази!
6. Обичай /дори, когато теб не те/!
7. Усмихвай се /нищо, че ти се плаче/!
8. Притихвай /няма спешни задачи/!
9. Харесвай се, защото си с нещо добър и красив!
10. Бъди щастлив!
събота, 12 септември 2015 г.
неделя, 12 юли 2015 г.
*Вярвай на времето си…*
Времето се разделя на две. Преди това и след това… Преди да е имало нещо е нямало нищо. Времето не е просто механизъм, то е живо и диша, така както аз сега Ви пиша. Времето е генератор на идеи, не спи, а леко шуми. Времето дава на човек, толкова, колкото иска… Времето има опции да поемем риска. Времето ни дава и „крилатия“ и „рогатия“…Времето се получава не с милост, а със силост. Времето ни дава неопределен брой години, любовници и чаши вино, а те и не бива да се броят. Времето е парченце Живот…
Времето го има вечно. Обръщаш се, то е там. Сега е тук. А утре пак. Какво ни дава, то? Спасение, което всички търсим. Музика, без която никой не може. Път, по който всеки да върви. Любов, за която някой ще цъфти. Адреналин, за който си го може. Молитви за „Пази Боже!“. Време за всеки, което не се забравя. Страшно за някой, за друг – забава. Мечти, които всички да гоним, идеи, за които да се борим.
Ако не си го спомняш – времето, тоест Живота, който си имал, той отлита с вятъра. Времето ни дава и дъгата, заедно с росата. Време за белези и време те да станат сувенир. Време за залеза и зората. Време за тъгата, когато е било „кило кръв и метър кожа“, когато всичко е било под ножа. Време за болката, която трябва да се почувства. Време за книгата, която искаме да прочетем, без да знаем, можем ли в тандем… А защо книгата да не свърши по средата, така, както хората умират на незнайна дата…Време, за да сме днес тук, шансът да се прави напук. Времето е тишината, оглушителна в синевата. Време да обичаш, без да се заричаш.
Парченца Живот, парченца Любов, парченца Кивот…Всичко това е за нас, само и само да сме в захлас. Време да отиде да плаче сърцето, докато не се удави, освен, ако не може да плува…тогава вече ще царува. Време, в което си даваш сметка какво става около теб. Предубеден си, но изведнъж се появява някой, който ти казва да се успокоиш. Да се отпуснеш. А когато си дадеш това време да се отпуснеш, тогава вече си даваш сметка за истински ценните неща в Живота. Даваш си сметка, че там в онази кутия… има една снимка на твоя любима. Започваш да забелязваш незабележимото. Даваш си време да чуеш, че по радиото звучи любимата ти песен. Че днес е понеделник – 13-ти и че „той/тя“ би избягал с теб на момента, в която и да е част на планетата и то без да ти гледа монетата… Малките неща, приятели. Това, за което живеем и ако може без да го пилеем. Времето е това – мъничко тъга, придружена със заря. Във времето, когато спреш да се страхуваш започваш да се наслаждаваш и пируваш. Във времето, кучето се мисли за заек, ама понякога се оказва китаец…Никога не е това, което изглежда, просто пози, за да обзавежда. Та така, винаги идва моментът, в който пътят на времето се раздвоява, а след това разбираш, че не прекалява. Просто си шуми, за да може да реши.
И идва времето, в което можеш да ги накараш да си мислят,че твоето решение е тяхно предложение… Фалшива скромност или открита арогантност? Изборът е твой, а времето не е в застой. Времето е шанс за ефекта на дефекта. Времето е „Този с джойстика“, то ни води и управлява, без да иска и налага.
И идва времето, в което разбираш, че мъжете делят жените на такива, до които си лягат и на такива, до които се будят. А вторите са тези, които им липсват. Идва времето, в което осъзнаваш, че отговорностите означават действия, а мечтите стават реалност, когато мислите бъдат в актуалност. Идва времето, в което се усещаш, че и прекаленият ангел Богу не е на добре. Идва времето, в което разбираш,че си се влюбил така, както се заспива…бавно и изцяло. Идва времето, в което вече подозираш, че светът не винаги е фабрика за желания, а в голяма доза – просто занималня… Идва времето, в което вече знаеш, че ни се пращат проблеми, за да се научим да се справяме с тях, а не да ги оправяме. Идва времето, в което знаеш – ако си видял една, видял си всичките. Времето, в което се разминавам на косъм, след като съм тичала боса… Идва времето, в което осъзнаваш, че връзките отвън изглеждат по-привлекателни. Отвътре не са това, което говорят и идва време, в което спират и да спорят. Идва време, в което си разбрал, че от приятели за приятели е най-големият дар. Идва времето, в което, след всяко изречение започващо с „Нормално…“ вече мислиш банално. Идва време, в което откриваш, че с логика – от А до Б, а с въображение – на края на света. Идва време, в което вече си задаваш въпроса: „Дали в разбито семейство живеят разбити хора? Дали пак ще мога?!“. Идва време, в което знаеш, че можеш да построиш къща от основата и да е много здрава, но домът е нещо много крехко. Идва време, в което си разбрал, че като не спиш между хората, не знаеш угодата. Идва времето, в което искаш тази обич да е такава – да не иска нищо, освен двама. Идва времето, в което виждаш, че жена без капризи е като генерал без армия. На вид добре, ама ефект – никакъв.
Едно време за един Живот с твой пилот. За разбитите мечти, рухналите надежди и празните копнежи. За любовта, дружбата, братството и доверието. За предателството, измяната и отричането. За всички волни и неволни грехове. За богатството и за бедността. За почернените души и големите сърца. Затова, че най-хубавото предстои.
Време е за вяра без никаква мяра!
Сузана Башева
Времето го има вечно. Обръщаш се, то е там. Сега е тук. А утре пак. Какво ни дава, то? Спасение, което всички търсим. Музика, без която никой не може. Път, по който всеки да върви. Любов, за която някой ще цъфти. Адреналин, за който си го може. Молитви за „Пази Боже!“. Време за всеки, което не се забравя. Страшно за някой, за друг – забава. Мечти, които всички да гоним, идеи, за които да се борим.
Ако не си го спомняш – времето, тоест Живота, който си имал, той отлита с вятъра. Времето ни дава и дъгата, заедно с росата. Време за белези и време те да станат сувенир. Време за залеза и зората. Време за тъгата, когато е било „кило кръв и метър кожа“, когато всичко е било под ножа. Време за болката, която трябва да се почувства. Време за книгата, която искаме да прочетем, без да знаем, можем ли в тандем… А защо книгата да не свърши по средата, така, както хората умират на незнайна дата…Време, за да сме днес тук, шансът да се прави напук. Времето е тишината, оглушителна в синевата. Време да обичаш, без да се заричаш.
Парченца Живот, парченца Любов, парченца Кивот…Всичко това е за нас, само и само да сме в захлас. Време да отиде да плаче сърцето, докато не се удави, освен, ако не може да плува…тогава вече ще царува. Време, в което си даваш сметка какво става около теб. Предубеден си, но изведнъж се появява някой, който ти казва да се успокоиш. Да се отпуснеш. А когато си дадеш това време да се отпуснеш, тогава вече си даваш сметка за истински ценните неща в Живота. Даваш си сметка, че там в онази кутия… има една снимка на твоя любима. Започваш да забелязваш незабележимото. Даваш си време да чуеш, че по радиото звучи любимата ти песен. Че днес е понеделник – 13-ти и че „той/тя“ би избягал с теб на момента, в която и да е част на планетата и то без да ти гледа монетата… Малките неща, приятели. Това, за което живеем и ако може без да го пилеем. Времето е това – мъничко тъга, придружена със заря. Във времето, когато спреш да се страхуваш започваш да се наслаждаваш и пируваш. Във времето, кучето се мисли за заек, ама понякога се оказва китаец…Никога не е това, което изглежда, просто пози, за да обзавежда. Та така, винаги идва моментът, в който пътят на времето се раздвоява, а след това разбираш, че не прекалява. Просто си шуми, за да може да реши.
И идва времето, в което можеш да ги накараш да си мислят,че твоето решение е тяхно предложение… Фалшива скромност или открита арогантност? Изборът е твой, а времето не е в застой. Времето е шанс за ефекта на дефекта. Времето е „Този с джойстика“, то ни води и управлява, без да иска и налага.
И идва времето, в което разбираш, че мъжете делят жените на такива, до които си лягат и на такива, до които се будят. А вторите са тези, които им липсват. Идва времето, в което осъзнаваш, че отговорностите означават действия, а мечтите стават реалност, когато мислите бъдат в актуалност. Идва времето, в което се усещаш, че и прекаленият ангел Богу не е на добре. Идва времето, в което разбираш,че си се влюбил така, както се заспива…бавно и изцяло. Идва времето, в което вече подозираш, че светът не винаги е фабрика за желания, а в голяма доза – просто занималня… Идва времето, в което вече знаеш, че ни се пращат проблеми, за да се научим да се справяме с тях, а не да ги оправяме. Идва времето, в което знаеш – ако си видял една, видял си всичките. Времето, в което се разминавам на косъм, след като съм тичала боса… Идва времето, в което осъзнаваш, че връзките отвън изглеждат по-привлекателни. Отвътре не са това, което говорят и идва време, в което спират и да спорят. Идва време, в което си разбрал, че от приятели за приятели е най-големият дар. Идва времето, в което, след всяко изречение започващо с „Нормално…“ вече мислиш банално. Идва време, в което откриваш, че с логика – от А до Б, а с въображение – на края на света. Идва време, в което вече си задаваш въпроса: „Дали в разбито семейство живеят разбити хора? Дали пак ще мога?!“. Идва време, в което знаеш, че можеш да построиш къща от основата и да е много здрава, но домът е нещо много крехко. Идва време, в което си разбрал, че като не спиш между хората, не знаеш угодата. Идва времето, в което искаш тази обич да е такава – да не иска нищо, освен двама. Идва времето, в което виждаш, че жена без капризи е като генерал без армия. На вид добре, ама ефект – никакъв.
Едно време за един Живот с твой пилот. За разбитите мечти, рухналите надежди и празните копнежи. За любовта, дружбата, братството и доверието. За предателството, измяната и отричането. За всички волни и неволни грехове. За богатството и за бедността. За почернените души и големите сърца. Затова, че най-хубавото предстои.
Време е за вяра без никаква мяра!
Сузана Башева
петък, 8 май 2015 г.
*Шум в ушите…*
*За всички останали е просто това, което виждат.*
Една жена, която не рисува сърца. Само понякога ги хваща,
смачква и оставя настрани. Една жена, която сутрин като стане, отваря
прозореца, поглежда небето и няма търпение да отпие от кафето. Тя е от там, от
където надеждата е необходимост. Тя вярва, че все още е лесно да се омъжиш по
Любов. Тя не вярва в принципите, а в сърцето. Тя мисли много и в същото време
знае, че няма време за мислене. Или я сграбчваш или забравяш за нея. Тя знае,
че два чорапа не могат да останат заедно, но си представя, че двама души могат.
Знае, че тя за някой е като специално ястие, което не се яде всеки ден, но
мечтае менюто да се промени. За нея модел на ескалацията е напрежението и
неуважението. Сляпото й място е…тайна. Опитва
се да бъде добра и да не губи кураж. Опитва да остане недокосната от времето.
Опитва да избяга от психологическата фригидност на масовката. Научи, че това, че само тя вижда резултата не
значи, че греши, а просто, че е сама. Наполовина е разбрала „ефектът на
пеперудата“, защото знае колко фатално зависим е животът на околните от
собствените ни постъпки, но не знае колко кардинално променящ е пътят към тях.
Тя е от този вид, който не следва пътя, а отива там, където няма такъв и
незнайно как и защо, все оставя следа. Живецът в гласа й, но минорното настроение е в
погледа. Теорията на хаоса е в главата й, а пърхането на пеперудата в душата й.
Харесва й да я подценяват, но и да я окуражават. Старае се, когато прави добро
да не е, за да си купи съвест, а за личната кауза. Успява да е обективна, дори
с хората, които обича. Будна е, защото
иска да е различна от хората, които се събуждат чак, когато чуят гласа на „Онзи
с косата“…
Тя разбра, че за да усетиш колко ти е сладко, трябва да
усетиш колко е солено. Как ще разбереш колко ти е топло, ако не разбереш колко
ти е студено?! Тя разбра, че дори сигурността е измамна, като мишка в стена и
мъгла под врата. За този шум в ушите Ви говоря. Постоянно отрезвяващия, че дори
объркващ. Досаден и вечно готов за борба. Всеки си чува по нещо, най-вероятно
точно това, от което го е страх. И никой не е обещавал да е лесно, въпросът е
да си заслужава. Двете гарантирани единици в Живота са, че ще има трудни
моменти, в които ще искаме да станем и да си тръгнем - и втората, че ще се
помолим да останем. Не за друго, а за да не съжаляваме. Тя си повтаря
напоследък едно изречение преди да заспи: „Всеки ден, във всяко едно отношение,
положението става все по-добро и по-добро“. Не че ще Ви оправи Живота, но ще Ви
олекне с пет грама на душата и ще сънувате до зората.
Тя обича самотата и да избяга от тълпата и кавгата. Когато
пътува в различни посоки, мисли различно. На запад, мечтае големи мечти, на
изток се връща в спомени, на север гони призраци, а на юг рови пясъци. Тя е русалка,
която не седи на едно място. Днес е тук, утре ще бъде другаде. Това да не Ви
обърква. Не става дума за това, че на нея не може да се разчита, а за вечната й
жажда за Живот. Сама прави нещата да се случват или поне половината от тях.
Бохем по душа, верен приятел, тих залез и цяла енциклопедия. Русалката разбира
всичко и всички, освен себе си. Повечето хора приемат положението, в което се
намират и имат таван на възможностите си. Тя просто не е устроена така. Нищо и
никой не е в състояние да я накара да се примири с нещо, което не е по неин
вкус и не може да я направи щастлива. Дори да изпадне в такава ситуация няма да
е за дълго. Нищо не я спира да търси – правилното място и правилния човек. Нещо
повече – тя го приема като свое първо задължение да намери живинката и да
осигури пълноценен живот.
Русалката има своя истина и не вярва в широко
разпространените заблуди. И така се стига до мистерията в нея. Тя не смята за
нужно да споделя на всички на всяка цена какво знае, какво не знае и дали
изобщо знае. Дори да сте срещу нея и да не спирате с укорите си към нея, тя
няма да Ви прекъсне, ще Ви остави сами да стигнете до истината. Тя дава
обяснение на хората, на които държи, за останалите е просто това, което виждат.
Само на най-приближените си би се обидила и би простила всичко. С всички други
ще бъде остра, открита, противоречиво на това, любезна и възпитана. Нищо друго.
Като приятелка тя е вашето мъжко момиче, а под нежнотийката
се крие упорит характер. Близките и приближените за нея са като спокоен бряг,
на който да се поспре за малко и да усети спокойствието. Русалката иска
морският й гларус просто да й завърже очите и да я заведе до пясъка, за да го
усети под краката си. Просто да я събуди през нощта, за да я пита нещо, защото
няма търпение да чуе мнението й, и не
може да изчака до сутринта.
Една русалка, която не се вмества в стандартните клишета за
красота. Усеща всяка промяна във вибрацията и емоцията. Тя е загадка и за
самата себе си. Единственото, което иска в големи дози е живия Живот.
За този шум в ушите Ви говоря. Нестихващият глас у нас,
който очевидно има срок на годност около 100 години…
Точка
Сузана Башева
Абонамент за:
Публикации (Atom)