*Плейлист на трезвата мацка*

Помните ли, когато цяла година в училище чакахме лятната ваканция, а тя отлиташе като миг. Странно е, но животът отлита по-бързо от лятната ваканция. Поради тази лекота, с която той се изплъзва ми се прииска да създам един плейлист на трезва глава. Осъзната глава. Чупена глава. Плейлист,  но не с музика, а със силни емоции, през които всеки един от нас минава и би било хубаво да не забравя. Плейлист за най-дългото пътуване – Животът.

1. Това, че нямаш, не ти пречи да бъдеш.
2. Както подбираме храната си, така би било по-здравословно да подбираме и хората в живота си. Да бъдат висококачествени, но нискокалорични…
3. Тихата сексуалната революция е като всяка друга. Накрая винаги ще има жертви.
4. Ако се стремиш да бъдеш локомотив, а не вагонче, то поне ти ще управляваш.
5. Всеки познава по един Пинокио, но всеки познава и по един добър човек. Просто добрите хора не са автобуси. Следващият няма да дойде. Така че… има хора, които заслужават място в живота ти.
6. Мълчанието не променя нищо навън. Променя само нас. И ни превръща в нещо, което не сме искали да бъдем.
7. Бариерите, които си слагаме ни предпазват от тъгата, но и от радостта…
8.  Правдата и кривдата са винаги ръка за ръка.
9. Ако заедно имате подобрение, по-добре ви е… слагайте главата в торбата и не пускайте ръката.
10. Трябва да си много смел и малко луд, за да отвориш сърцето си и да го дариш.
11. Ако наистина си намерил правилния човек, той/тя няма да се откаже.
12. Нуждата не е слабост. Нуждата си е нужда.
13. Наистина, все повече нещастни предлагат щастие.
14. Наистина, пасивността убива. Всичко и всеки.
15. Успееш ли да разтупкаш сърце, може би ще държиш и ръце.
16. Ако искаш нещо ужасно силно и то е адски близо, вземи си го.
17. Баланс е да не позволяваш на някой да те обича по-малко отколкото се обичаш ти самия.
18. Ако искаш да ти се чува думата – не повишавай тон.
19. Понякога, за да те чуят, трябва да замълчиш.
20. Марковите дрехи не ти пазят завет, а материалните облаги не ти обличат душата.
21. Всеки трябва да спи нощем… поне, когато е облачно.
22. Всеки ден, всеки човек прави избор в живота си. Трудното идва после, когато трябва да живеем с тези избори.
23. Всеки има момент в живота си, за който като се сети му се плаче, крещи на ум и се усмихва че е било. Това е истински момент.
24. Тъжно, но доста често се случва, за твоя си човек, накрая да си друг човек.
25. Интересните събития често имат глупави обяснения.
26. Всеки от нас е електронно свързан с целия свят, а по-самотни никога не сме били.
27. Несподелената любов е най-трудна, защото не можеш да кажеш на някого, че те обича.
28. Любовта е просто дума, докато не срещнеш някой, който рязко ще даде яснота на значението й.
29. Има подкрепа, която си търсил. Има такава, за която не си молил. А има и такава, която ти се предлага.
30. Всяко лято има история. Наистина. А плажът е добра метафора за живота. Стискаш ръка и пясъкът се изплъзва. Отваряш ръка и нужният остава.
31. Ако имаш любими моменти, превърни ги във време…
32. Чувствата не са черва да ги претакаш. Не могат да се оперират.
33. Обичай хората, които се отнасят добре с теб. Пусни тези, които не го правят. Ако имаш шанс – грабни го. Не знаеш какво ще ти донесе. А, ако някой променя живота ти- допусни го. Не знаеш докъде ще те отведе.
34. Понякога е трудно да си простиш. Трябва някой да го направи вместо теб.
35. Понякога родителите дават пример как не се дава пример.
36. Връзките се разпадат, когато спреш да се грижиш за тях.
37. Неспособността да обичат не е естествена у мъжете. Сами си затварят сърцето.
38. В момента, в който кажеш, че бузи за шамари вече нямаш – вече си си завъртял едната буза в очакване…
39. Има хора, пред които немееш,от които настръхваш. И отвън и отвътре. Хора многоточия…
40. Любовта не е мисъл. Тя е емоция.
41. Секси е, когато жената срещу теб  е добър събеседник.
42. Ако чакаш докато станеш готов, ще си в очакване през останалата част от живота си.
43.  Това, че някой те обича не за пръв път, не означава, че няма да те обича най-много.
44. Да намериш време да обичаш е като да намериш време да ядеш.
45. Жените отдавна не търсим принцове и спасители. Искаме мъж, който е сигурен, че иска нас. Смел да ни има и да ни приема. Един. Който да ни обича не на думи, а наистина.
46. Щастието в крайна сметка е, когато искаш нещо да се повтори. Когато е било, значи ти е било хубаво. Бил си щастлив.
47. Не бъди мъжко момиче. Мъжките момичета страдат сами.
48. Не бъди страхливо момче. Страхливите не изкачват върхове.
49. Първата любов и правилният човек са две много, много, много различни неща.
50. Около тридесет години /плюс – минус/ човек разбира, че има сила и сърце да преживее всичко.
51. Целувката е това, което променя живота, който си познавал до сега…
52. Живей – без да претендираш, обичай – без да изискваш, изслушвай – без да атакуваш, дискутирай – без да обиждаш.
53. Преди 30, към сърцето:

-          Отвори се. Готов съм.

След 30, към сърцето:

-          Не ми почуквай. Знам.

54. Всеки има нужда да има поне един човек в живота си, с който да може да говори, както говори със себе си.
55. Всеки дава на другите това, от което самият той се нуждае.
56. Корабът не потъва, когато е във водата. Потъва, когато водата е вътре в него. Така че не е важно какво става около теб, а какво се случва вътре в теб.
57. Никой на никого не е длъжен. Просто всеки на някого понякога е нужен.
58. Трудно се обича жена, която е била много обичана…
59. Жените имаме нужда от внимание и любов.
60. Мъжете имат нужда от спокойствие и още повече любов.
61. Недей да забравяш хората, с които има какво да си спомняш.
62. Опитът. Това е истината. Взима много скъпо, но обяснява доста разбираемо.
63. Хората вече не търсят любов. А просто най-добрият вариант за партньор.
64. За да опознаеш един човек, не ти е нужно време, а ситуация.
65. Сексапилът и силата на излъчване на една жена няма нищо общо с високите токчета. Сексапилът у едно момиче зависи от увереността и страстта й. Едно босо, рошаво момиче може да е много по-привлекателно от токчета с прическа.
66. Най-добрият афродизиак е усмивката.
67. Живот без любов е като година без лято.
68. Всички сме железни до втората чаша и първата целувка…
69. Зад всяка усмивка се крие нечия липса или болка.
70. Език кости няма, но език кости чупи…
71. Това, че човек обича широките булеварди, не означава, че не може да се озове в задънена улица.
72. За да бъдеш щастлив се нуждаеш от сигурност. За да бъдеш влюбен обаче се нуждаеш от несигурност. Това е проблемът.
73. Най-хубавите празници са тези, които се случват вътре в нас. Не на празници.
74. В първата любов човек търси съвършенство. В последната – истината.
75. Ако една креватна   история може да се превърне в любовна. Обратното е твърде малко вероятно.
76. Бързината пречи да бъдеш себе си. Забави темпото. Животът е толкова по-хубав, когато го живеем бавно.
77. Някои хора се плашат повече от щастието, отколкото от нещастието.
78. Някои хора издържат на лошотия. А немеят и бягат от добротия.
79. Безветрие настъпва, когато не виждаш очите и не държиш ръцете…
80. Мъжете не си тръгват от жената, с която са. Те си тръгват от начина, по който се чувстват вече с нея.
81. Времето – най- ценният подарък, който може да получиш.
82. Същността на човешкия дух се поражда от нови преживявания.
83. Добрината е най-добрият антидепресант.
84. Наистина има хора, с които си имал такива дни, които би заменил за месеци дори за години.
85. Пътуването е най-добрият начин да си купиш спомен. И най-добрият психолог. И е едно от малкото неща, за които вадиш от джоба, но пълниш в сърцето.
86. Човекът днес повече се тревожи да не губи неща, отколкото да печели неща.
87. Понякога е по-хубаво да изгориш, отколкото просто да тлееш…
88. Запомни! Когато си лош, ти не си лош. Просто те боли.
89. Ако имаш една история с някой, която няма да имаш с никой друг, значи имаш история завинаги и някой специален в живота си.
90. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
91. За да усещаш повече, мисли по-малко.
92. В момента, в който си зададеш въпроса: „Кога престана да бъде забавно и стана страшно?“ вече може да си сигурен, че знаеш отговора…
93. Може би въпросите имат по-голяма сила от отговорите?!
94. Човек винаги е в търсене на нещо. Работа, гадже или апартамент. Но защо по дяволите 3-1= 0?
95. Нима страничен наблюдател може да разбере същността на една връзка отвътре?
96. Може би не става дума за щастливия край? Може би става дума за самата история?
97. Кое е по-страшно? Да правиш любов без да обичаш или да обичаш без да правиш любов?
98. Кога за последно направи нещо за пръв път?
99. Кой е любимият ти спомен  от последните три месеца?

Няма по-хубаво нещо от живия Живот. Моментите, в които се чувстваш жив. Затова изживей останалата част от него като не бързаш. Особено за Любов. Нея като я има, тя се случва. Прониква. И с болката си и с радостта си. Тя е тиха. Влиза на пръсти. Вместо да се страхуваш и да я гониш. Предложи й стол и я изслушай. Може би има какво да ти каже.

P.S. Казвам го на Вас, за да го чуя аз.

*Открито за скритото*

Когато дадеш най-доброто от себе си, но не успееш.  Когато получиш това, което искаш, но не е това, от което имаш нужда. Когато се чувстваш толкова уморен, но  не можеш да заспиш. Когато сълзите ти се стичат по лицето или кръв ти капе от сърцето.  Когато загубиш нещо, което не можеш да замениш. Когато обичаш някой, но напразно. Когато някой се опита да те поправи, но не успее. Когато си прекалено влюбен да се откажеш. Тогава, може ли да стане по-зле?!

Животът е по-труден отколкото можем да понесем и по-прекрасен отколкото можем да отнесем…

За да се излекуваш, първо трябва да признаеш, че кървиш. Приемеш ли го, страхотевично  започваш да се бориш.  За живот. За свобода. За светлина. Спираш да бъдеш от ония, силно начинаещите, дето се газират от всяко поклащане. Започваш да бъдеш от тия, интересните хора. Лудите, които са луди за живот, луди за разговори, луди за любов, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които не се прозяват, нито дрънкат баналности, от тия, дето горят, горят, горят. 

А без лудите, има ли значение, като нЕма смисъл?! Светът се крепи на тях, защото са хитри, ама без да искат. Просто играят - играта на Живота.  И без това се напълни със застаряващи, себични, самовлюбени, несериозни тъпаци. Кому е нужно да бъдем нормални?! И няма какво да се лъжем. В 3:00 сутринта няма нищо нормално отворено, освен краката на луда жена. И аспиринът не помага за нищо друго, освен за съвестта.  И всичко, което мине през к*ро и през зЪбо остава. Останалото, извинете, ама заминава.

Нека бъдем реалисти дявол да го вземе… Интелектът се гради, самочувствието идва с опита, а красотата или я има, или я няма. На жените не ни трябва мъж, а герой. А героят винаги казва истината.  Разбитото сърце означава, че си опитал. И всеки дава на другите именно това, което носи в него. За да усещаме повече, трябва да мислим по-малко.  Тъй като в момента, в който започнем да свръханализираме означава, че отдавна сме намерили отговора.  Баланс  е това да не позволяваш на някой да те обича по-малко отколкото се обичаш ти самия.  А понякога да изгубиш баланс от любов е част от това да бъдеш балансиран. И какво значи „Ще опитам“?! Опитваме ли да си обуем бельото всеки ден? Не. Просто го обличаме.

За носталгията… Тя е като болест. Първо боледуваш, но после се пренася на някой друг и отминава. За раздялата…  вредна за сърцето, полезна за икономиката. Моногамията… интелектуален избор, но все пак, ние всички сме животни. Колкото и да ни се иска, надали имаме пълен контрол над себе си и останалите.

Ледът… ами той се топи, огънят е вечен. Морето…  всеки септември е с един сезон по-старо и с едно лято по-богато. Времето… вече непредсказуемо. Днешният ден… старото е новото модерно и всеки има нужда поне с един човек да може да говори за всичко, както говори със себе си. И разбира се, че идва момент, в който захвърляш всичко и просто следваш мечтите си. А, ако искаш да повярваш в нещо просто трябва да намериш причина за това.

Относно желанието, то  си е желание. Където и да си, слънцето няма да го изгори, а приливът няма да го  отнесе.  И да, силен човек с лесно минало няма. Както жарава без огън не поддава. И естествено, че да звъннеш на някой добре забравен любим не е добра идея. Защо?! Ами защото  е неморално, неестествено, лицемерно и с неясни мотиви. И е добре да знаем, че вече нищо не е просто, дори на етикета да пише така. 40 градуса, ама за всеки случай на 30….

За лъжата… ами тя е валутата на света. Кажеш истината – неприет си. Излъжеш – взет си. А тайната на големите пари е в големите мечти. Животът е кратък, ама изкуството вечно. Късите поли и вафли в коси отминават, но всички с "Мона Лиза" продължават…

Мъже – търсете си жени, с които да обиколите света, а не баровете. Жени – търсете си мъже, които ще бъдат добри бащи, а не крехки души.  И така, както едно бебе, ако не плаче няма да получи това, което иска, така пасивността убива, без да иска. И да, мъжете лъжат повече, но жените по-добре.  И да, не можеш да се грижиш за себе си като угаждаш безизмерно на другите.

Знаете ли, че по-голямата част от хората те приемат, както те те възприемат?! И когато си над 25 години, не си на възраст, в която да вършиш несъзнателни глупости. На възраст си, в която ги вършиш напълно съзнателно и с удоволствие. А нуждата не е слабост. Нуждата си е нужда. Трябва да бъдеш най-добрият вариант на себе си. Ако не знаеш кой е той, избираш си един и се преструваш на него.

И на емоционална диета се поставят само нормалните хора. Уморените от Живота хора.

Лудите вярват в хаоса на света. Защото знаят, че все повече нещастни предлагат щастие. Но знаят и, че трябва да си много смел и малко луд, за да отвориш сърцето си и да го дариш. Останалите са се превърнали просто в едни симпатични хладилници, които чакат да им напълнят рафтовете.

Живеем във време, в което наистина ментетата са повече от оригиналите и като искаш нещо конкретно не бива да се задоволяваш с нищо приблизително.  Време, в което се чудиш в късмета ли да вярваш или в истинската любов. И има ли комбинация от двете? Време, в което постоянно ни намекват сериозно, въобще да не се взимаме насериозно…  Време , в което често имаме ключалка, но нямаме ключ.

Запомни! Който ти дава от времето си ти дава частица от Живота си, от себе си. Не забравяй! Никога няма да може да си го върне обратно.

Съвет! Не се забърквай с хора, които няма какво да губят. И, ако си кажеш, че вече нямаш нищо -  имаш себе си! И без това почти всичко друго е илюзия. Животът е като татуиран фризьор. Ти му казваш как, той си пее и си знае неговата. Тоест… болезнено безнадежден, но неутолим за нови импровизации. Винаги пази малко в тайна две неща – личния си живот и следващия си ход. А успееш ли да разтупкаш сърце, всичко е в твоите ръце.

Най-добре да си странна смес между реалист и мечтател. За да знаеш къде си, кой „меси“ , всичко да ти е ‚без завеси‘ , но да гориш. Да гориш, за да цъфтиш… И да, най-красивите жени са щастливите жени. И знай, че всеки иска да каже истината, защото му тежи. Просто трябва да го мотивираш и да не го спираш.

Това беше. Половината на половината.

Последни думи… нямам думи!

От страстоубийката…

Сузана Башева 

*Кой си ти Българино?*

   Устата, която се моли или ръката, която помага?!

   Ти си този, който казва: „ Не си струва човек да живее в тази държава“. Няма да си струва, когато важното за нас не е важно за тях. Когато липсва „От хората за хората“, когато липсват „Пазители на традициите“, когато чалгата замести фолклора, само защото е модерно, заради къдрици и силиконови певици. Няма да си струва, когато всеки ден виждаш как покрай сухото гори суровото… Заедно с виновните страдат и невинните. Да, не си струва човек да живее тук, но при сегашното неразбиране на живота. При днешното разделение на народа. Днес българинът повече се тревожи да не губи неща, отколкото да печели неща. Емоционалните ползи работят по-добре от рационалните.  Сблъскваме се със социални, битови проблеми ежедневно, след което си скубем косите непотребно. Непотребно, защото никой не разбира за нашата драма от днес, тъй като сме свикнали да мълчим, даже с финес.  

   

Кой си ти Българино?  Ти си примирен патриот, изнервен от заплатата, която все не стига да живееш нормално. А, ако успяваш да преживяваш прилично, то работиш часпром, санкционирайки здравето и семейството си. Не излизаш да протестираш с полицията, защото не искаш те да взимат 20 заплати от твоите данъци. Обвиняваш ги, че имат нелепо поведение на пътя, криейки се в храстите, липса на гражданска съвест и съзнание,  но в същото време успокояваш нервите си карайки с 200 по магистралата, не спираш не пешеходна пътека, минаваш на жълт светофар, качваш се зад волана пийнал и след това им се молиш да вземат да се почерпят, вместо да ходиш да си платиш акта за нарушение.

Ти си този, който гледа новините вечер, възмущава се, че учителка е облепила устата на дете  в неравностойно положение с тиксо и все още работи като възпитател, но се лекуваш само гледайки през телевизора, с ракия и салата.

Ти си този, който се просълзява, когато един баща на две прекрасни момчета в рамките на няколко месеца губи жена си и дома си, и нито кметът на града нито общината им обръща внимание първият един месец, защото това се случва не преди, а точно след изборите. Нямат вече време и полза да помогнат на един българин в беда. И какво се случва сега? Ти Българино им помогна. Децата имат обувки, имат якета, имат раници, учебници, ходят на училище, защото си добър. Защото може да нямаш доверие на държавата, но имаш вяра в доброто, все още.

Българинът е интересна и противоречива личност. И няма и дава. И иска и не му стиска. Обича неприличните предложения, но му липсват дръзновения. За българина най-добрият антидепресант сега е добрината. Трудно му е да бъде идеалист, защото е загубил невинността си. Българинът бузи за шамари вече няма! Властта е променила красотата му. Българинът трябва да разбере, че в нещастието няма нищо благородно и че можем да бъдем изключителни заедно, вместо обикновени поотделно.

Къде живеем ние, българи? В една малка и красива, но покварена държава на умишлени куршуми и последователни луди, които ни тормозят и те не знаят вече защо. Объркани хора с несъответстващи професии. Тук, в загубения Рай, хората сме вече други. Толерира се бащинията и фалшивата скромност. Фирмите се мислят за повече от клиентите си. Всички са били навсякъде и разбират от всичко. Всеки може да ни управлява и никой не е последен. Съдят те по това какви цигари пушиш, как си облечен и от каква кола слизаш. Не ги интересува какво можеш и какво знаеш. Важното е, че за тях не си удобен.  Ако имаш мнение и го изразиш на глас, никому не си нужен вече. Поради усмивка, характер и присъствие на самочувствие ти не си добре приет. Тук сякаш е и раят и адът. Сякаш времето е спряло. Още цари отминалото време. Българите сме като глина в ръцете на управляващите ни. Моделират ни по свой вкус. Тълпа на суетата и кавгата.

Абе, да се молим на Бога, че всички ние се молим в България. Тук има около три хиляди църкви, но и този брой църкви не са в състояние да спасят българина. Замисляли сте се, че всеки български дом трябва да бъде българска църква. И не свещениците, а майките и бащите ни пазят и се молят за нас всеки Божи ден!

Средно 90 години живот. Това са 365 дни x 24 часа = 8.760 часа x 90 години = 788 400 часа живот. А ние го изхарчихме…

Българинът е устата, която се моли всеки ден и ръката, която помага всеки ден. Само дано разберем, че за да вървиш, трябва да тръгнеш. За да имаш, трябва да даваш. От сивото в главата зависи цветното в живота ни.

За разбитите ни мечти, рухналите надежди и празните ни копнежи. За любовта, дружбата, братството и доверието ни. За предателството, измяната и отричането ни. За всичките ни волни и неволни грехове. За богатството и бедността ни. За почернените ни души и големите ни сърца.

За недосегаемите българи в забравената България…

Сузана Башева