Когато дадеш най-доброто от себе си, но не успееш. Когато получиш това, което искаш, но не е
това, от което имаш нужда. Когато се чувстваш толкова уморен, но не можеш да заспиш. Когато сълзите ти се
стичат по лицето или кръв ти капе от сърцето. Когато загубиш нещо, което не можеш да
замениш. Когато обичаш някой, но напразно. Когато някой се опита да те поправи,
но не успее. Когато си прекалено влюбен да се откажеш. Тогава, може ли да стане
по-зле?!
Животът е по-труден отколкото можем да понесем и
по-прекрасен отколкото можем да отнесем…
За да се излекуваш, първо трябва да признаеш, че кървиш.
Приемеш ли го, страхотевично започваш да
се бориш. За живот. За свобода. За
светлина. Спираш да бъдеш от ония, силно начинаещите, дето се газират от всяко
поклащане. Започваш да бъдеш от тия, интересните хора. Лудите, които са луди за
живот, луди за разговори, луди за любов, луди за спасение, онези, които
пожелават всичко наведнъж, които не се прозяват, нито дрънкат баналности, от
тия, дето горят, горят, горят.
А без лудите, има ли значение, като нЕма смисъл?! Светът се
крепи на тях, защото са хитри, ама без да искат. Просто играят - играта на
Живота. И без това се напълни със
застаряващи, себични, самовлюбени, несериозни тъпаци. Кому е нужно да бъдем
нормални?! И няма какво да се лъжем. В 3:00 сутринта няма нищо нормално
отворено, освен краката на луда жена. И аспиринът не помага за нищо друго,
освен за съвестта. И всичко, което мине
през к*ро и през зЪбо остава. Останалото, извинете, ама заминава.
Нека бъдем реалисти дявол да го вземе… Интелектът се гради,
самочувствието идва с опита, а красотата или я има, или я няма. На жените не ни
трябва мъж, а герой. А героят винаги казва истината. Разбитото сърце означава, че си опитал. И
всеки дава на другите именно това, което носи в него. За да усещаме повече,
трябва да мислим по-малко. Тъй като в
момента, в който започнем да свръханализираме означава, че отдавна сме намерили
отговора. Баланс е това да не позволяваш на някой да те обича
по-малко отколкото се обичаш ти самия. А
понякога да изгубиш баланс от любов е част от това да бъдеш балансиран. И какво
значи „Ще опитам“?! Опитваме ли да си обуем бельото всеки ден? Не. Просто го
обличаме.
За носталгията… Тя е като болест. Първо боледуваш, но после
се пренася на някой друг и отминава. За раздялата… вредна за сърцето, полезна за икономиката. Моногамията…
интелектуален избор, но все пак, ние всички сме животни. Колкото и да ни се
иска, надали имаме пълен контрол над себе си и останалите.
Ледът… ами той се топи, огънят е вечен. Морето… всеки септември е с един сезон по-старо и с
едно лято по-богато. Времето… вече непредсказуемо. Днешният ден… старото е
новото модерно и всеки има нужда поне с един човек да може да говори за всичко,
както говори със себе си. И разбира се, че идва момент, в който захвърляш
всичко и просто следваш мечтите си. А,
ако искаш да повярваш в нещо просто трябва да намериш причина за това.
Относно желанието, то си е желание. Където и да си, слънцето няма да
го изгори, а приливът няма да го отнесе.
И да, силен човек с лесно минало няма.
Както жарава без огън не поддава. И естествено, че да звъннеш на някой добре
забравен любим не е добра идея. Защо?! Ами защото е неморално, неестествено, лицемерно и с
неясни мотиви. И е добре да знаем, че вече нищо не е просто, дори на етикета да
пише така. 40 градуса, ама за всеки случай на 30….
За лъжата… ами тя е валутата на света. Кажеш истината –
неприет си. Излъжеш – взет си. А тайната на големите пари е в големите мечти.
Животът е кратък, ама изкуството вечно. Късите поли и вафли в коси отминават,
но всички с "Мона Лиза" продължават…
Мъже – търсете си жени, с които да обиколите света, а не
баровете. Жени – търсете си мъже, които ще бъдат добри бащи, а не крехки души. И така, както едно бебе, ако не плаче няма да
получи това, което иска, така пасивността убива, без да иска. И да, мъжете
лъжат повече, но жените по-добре. И да,
не можеш да се грижиш за себе си като угаждаш безизмерно на другите.
Знаете ли, че по-голямата част от хората те приемат, както
те те възприемат?! И когато си над 25 години, не си на възраст, в която да
вършиш несъзнателни глупости. На възраст си, в която ги вършиш напълно
съзнателно и с удоволствие. А нуждата не е слабост. Нуждата си е нужда. Трябва
да бъдеш най-добрият вариант на себе си. Ако не знаеш кой е той, избираш си
един и се преструваш на него.
И на емоционална диета се поставят само нормалните хора.
Уморените от Живота хора.
Лудите вярват
в хаоса на света. Защото знаят, че все повече нещастни предлагат щастие. Но
знаят и, че трябва да си много смел и малко луд, за да отвориш сърцето си и да
го дариш. Останалите са се превърнали просто в едни симпатични хладилници,
които чакат да им напълнят рафтовете.
Живеем във време, в което наистина ментетата са повече от
оригиналите и като искаш нещо конкретно не бива да се задоволяваш с нищо
приблизително. Време, в което се чудиш в
късмета ли да вярваш или в истинската любов. И има ли комбинация от двете? Време,
в което постоянно ни намекват сериозно, въобще да не се взимаме насериозно… Време , в което често имаме ключалка, но
нямаме ключ.
Запомни! Който ти дава от времето си ти дава частица от
Живота си, от себе си. Не забравяй! Никога няма да може да си го върне обратно.
Съвет! Не се забърквай с хора, които няма какво да губят. И,
ако си кажеш, че вече нямаш нищо - имаш
себе си! И без това почти всичко друго е илюзия. Животът е като татуиран
фризьор. Ти му казваш как, той си пее и си знае неговата. Тоест… болезнено
безнадежден, но неутолим за нови импровизации. Винаги пази малко в тайна две
неща – личния си живот и следващия си ход. А успееш ли да разтупкаш сърце,
всичко е в твоите ръце.
Най-добре да си странна смес между реалист и мечтател. За да
знаеш къде си, кой „меси“ , всичко да ти е ‚без завеси‘ , но да гориш. Да
гориш, за да цъфтиш… И да, най-красивите жени са щастливите жени. И знай, че
всеки иска да каже истината, защото му тежи. Просто трябва да го мотивираш и да
не го спираш.
Това беше. Половината на половината.
Последни думи… нямам думи!
От страстоубийката…
Сузана Башева
