Представи си
това. Точно в този момент ти четеш тази статия, а аз се надявам да те замисли и
усмихне. Трето лице гледа филм. Друг прави любов. Дете плаче. Баща се радва.
Майка се усмихва. Замислял ли си се, че докато ти спиш, някой друг, далеч в
друга част на кълбото, кара сърф сред любимото синьо и под жаркото слънце.
Сещаш ли се често, че докато ти ядеш, някой гладува. Докато ти изхвърляш
ненужното за теб, то се превръща в съкровище за друг. Докато ти плуваш, друг се
дави. Той свири на китара, тя пее. Един издъхва, друг се ражда. И после светът
бил черно-бял. Светът е толкова шарен, че може би няма и толкова цветове. А
хората, хората се допълваме. Всички и постоянно. Няма лоши хора, има различно
предразполагащи човеци. Всеки изважда по нещо от дадена личност. За някои хора
един човек може да има проблем с нервите, да е сприхав и импулсивен, за другите
обаче същият този човек може да е живот, усмивка и топлина. Наистина всеки
изважда от нас по нещо различно. Всички имаме и слънце и луна. Светлото и
тъмното не са непознати.
Светът е
един голям кошер, а всяко малко нещо иска да бъде обичано. Може би човеците сме
точно като пчелите. И те си имат царица, която да ги управлява, а пушекът ги
успокоява и прикрива опасността, точно като сред нас. Нали знаете, че същността
на човешкия дух се поражда от нови преживявания. Поискайте ги и ще се сбъднат.
А щастието се състой в това просто да продължим напред. И не забравяйте – блага
дума врата отваря! А Бог пътува почти винаги инкогнито.
Когато
пораснем разбираме, че които си приличат се привличат. Но да не бъркаме
привличането с ‚правилното‘. Има и такива, които са еднакво различни. Истината
е, че обичаме със сърцето, но желаем с очите. Истината е, че един мъж трябва да
бъде оставен на мира да кърви тихо, а една жена – да цъфти шумно. Истината
почти винаги е мрачна. Затова е истина. Истината е, че преди да станеш лице на
нещо, трябва да имаш яко д*пе за друго. Истината е, че колкото повече знаеш,
толкова по-малко се страхуваш. Истината е, че от сивото в главата зависи
цветното в живота. Каквото пееш, това се случва…
Хората,
които правят добро днес си осигуряват добър сън утре. Да контролираш волята си,
но да се подчиняваш на съвестта си е направо изкуство, което не всеки владее.
Но все пак хубавото в живота е да не спираш емоциите си. Един път е. За да ти е
цветно – ако имаш глас – пей, ако имаш сърце – обичай. Един човек колкото и да е принципен и лоялен,
първо лоялността не е евтина и второ – винаги има изключение на правилото.
Освободи се максимално от предразсъдъците и премахни принципа – ‚Предпочитам да
те нямам завинаги, отколкото да те имам за кратко.‘ Тъй като именно
краткотрайните, зверски, зареждащи емоции ни карат да се чувстваме живи.
Полезни са, изживей ги. И пак казвам няма лоши хора, има различни души с общ
изглед. Просто докато се намерят е нужно търпение и определено надежда. Защото
там от където идваме тя е необходимост. И нека не забравяме, че, за да видим
пеперуди трябва да изтърпим две-три гъсеници.
Любов…
всичко е Любов. Морето е Любов за едни, планината за други, музиката… за
всички. И като се замислим – струвайте, правете, но каквото и да се случва
всъщност точно тя е над всичко. Като гореща вода за шоколад. Водата трябва да
е много, много топла, за да стане
шоколадът – шоколад. Като в Любовта… да е топло и вкусно.
Всички
хубави неща са от сивото в главата. А, за да стане цветно – мисли шарено.
Виждайте, когато гледате, чувайте, когато слушате, целунете, когато обичате и
не съжалявайте, а се възхищавайте. За да имаш трябва да даваш, за да вървиш,
трябва да тръгнеш, за да си щастлив трябва да изпитваш обикновена Любов към
всичко и всички. Генерална Любов. Без милосърдие под похлупак. Да оставиш
торбичка, ама без да се докоснеш до човека… е като да сте активни, но не много
ефективни.
Представи си
това. Един град на ангели и един музей на толерантност, писатели на свободата и
сбъдване на желания. Защо не?! Разбира се, че е възможно. От сивото в главата
зависи цветното в живота. Търпение, търпение, търпение. Търпението пести
енергия, а накрая се възнаграждава. Чиста мисъл, ясна цел и Любов към човека.
Това е добро. На всички ни се е случвало да съдим някого (дори несъзнателно),
но идва моментът, в който осъзнаваш, че за всичко си има причина и един човек
става сприхав, изнервен и „лош“, от патологичен страх от това дали живее
правилно или може би от това, че не… Така че – „Со кротце, со благо се отива надалеко".
Знаем ли кое
е най-скъпото нещо в този свят? Информацията. Знаем ли кое е най-ценното в този
свят? Здравето. Знаем ли кое топли душата? Усмивката. Знаем ли от какво имаме
нужда всички (защото сме еднакви)? Любов. Знаем ли кое е най-сложното нещо в
този свят? Простотата. Онези малки, светли, стоплящи и усмихващи неща, които
всъщност не са неща. Простичко а?! Здраве, мир и просперитет, благоденствие.
Това е пълнотата и завършеността на сивото в главата, което случва цветното в Живота.
Ако няма
изход, търсиш път навътре. Ако няма вълни за сърф се гмуркаш. Ако няма сняг,
караш колело. Ако няма вода се радваш на дъжда. Ако в един мъж няма ерекция, предизвикваш
я. Ако една жена хапе и когато галиш – кучка. Толкова е ясно и чисто и никой не
трябва да се променя. Бъди себе си, отива ти. В крайна сметка хубавото на
всички хора е, че винаги ще те нахранят, ще ти дадат чаша вино и после и ще
потанцуват. А дълбоко, много надълбоко в себе си всички сме плитки… Оплетени и
вързани за нещо, без което не можем. И така трябва да бъде. Всеки да има
притегателна сила, която да го дърпа, бута и вдига. Адреналин – живинка. Човек
– Любов. А силата е в знанието, защото можеш да промениш Живота си с една идея.
„Ако посееш действие ще пожънеш навик. Ако посееш характер ще пожънеш съдба.“
ДНК-то на
щастливия Живот – да спреш веднага да предвиждаш, защото, който предвижда спира
да преживява. Да преценяваш мъжа по това колко обича детето си, а не по това
какво светът е направил с него. Да се бориш за всичко, което искаш, за да го
имаш. Да спреш да анализираш постоянно, защото прекаляването със сивото в
главата случва нерешителността. Да спреш да се опитваш да контролираш всичко и
всички, защото първо не можеш и второ не е здравословно. Контрол… на какво ли не
са готови хората, за да контролират. А всъщност именно от това има беда. От контрола
на тълпата. Влиянието върху действието на една тълпа води до огромни промени
именно върху сивото в главата. Пазете си мозъка и го освободете. Летете!
Проблеми?! Няма. Има само изкуствено повишена важност на нещата. Здраве и Любов
– цветното в Живота.
След секс
обикновено човек пуши или оставя другите да пушат. След баня обикновено е
мокър. След работа обикновено - уморен. След плаж – със загар. След Любов –
полужив. След университета – знаещ. След концерт – развълнуван. След целувка –
докоснат. След специална вечер – зареден. След зимата идва лятото. Това му е
хубавото на Живота – цветното, различното.
Представи си
това… Детска планета е. Малкият принц е тук, а Мечо Пух е нашата ‚царица‘. Всичко е шарено. Вече е различно. Цари
дивашка благодат. Акцентът е в обелените колене, а същественият въпрос е:
-Чуваш ли? Аз раста.
Сузана
Башева
